— За какъв тип говориш? — запита Пипин.
— Значи не сте го видели? Преди малко мина по пътя към шосето. Смахнат чешит и въпросите му едни смахнати. Но защо не влезете вътре да поприказваме на спокойствие? Тъкмо съм наточил малко от хубавото пиво, ако не възразяват приятелите ви, господин Тук.
Явно бе, че ако не го пришпорват, фермерът ще им каже повече, затова тримата приеха поканата.
— Ами кучетата? — тревожно запита Фродо.
Фермерът се разсмя.
— Те няма да ви закачат… докато не им кажа. Насам, Дръж! Зъб! Долу! — викна той. — Долу, Вълк!
За голямо облекчение на Фродо и Сам кучетата се отдръпнаха и ги оставиха да минат. Пипин представи приятелите си.
— Господин Фродо Торбинс — каза той. — Може да не си го спомняш, но навремето живееше в Бренди-палат.
При името Торбинс фермерът се сепна и прониза Фродо с бърз поглед. За миг Фродо помисли, че се е сетил за крадените гъби и ще насъска кучетата по него. Но Чудоум го хвана за ръката.
— И това ако не е чудо! — възкликна той. — Господин Торбинс ли бил? Влизайте! Трябва да поговорим.
Влязоха в кухнята и насядаха край широкото огнище. Чудоум домъкна огромна кана бира и наля в четири тежки халби. Пивото се оказа добро и така Пипин бе напълно утешен за отклонението от „Златният костур“. Сам отпиваше с подозрение. По природа си беше недоверчив към хобитите от други краища на Графството, пък и не бе склонен да се сприятелява набързо с някой, който е пердашил господаря му, независимо преди колко години.
След някоя и друга приказка за времето и земеделските прогнози (не по-лоши от обичайното) Чудоум остави халбата и огледа гостите си един по един.
— Значи, господин Перегрин — каза той, — чудя се откъде ли идвате и накъде сте се запътили? На гости ли ми бяхте тръгнали? Щото, ако е тъй, значи сте минали покрай портата, без да ви видя.
— Не — отвърна Пипин. — Да си признаем, щом и без това се сещаш, навлязохме в коловоза от другата страна. Минахме през нивите ти неволно. Бяхме се залутали из гората около Горски дом и искахме да пресечем напряко към Сала.
— Ако сте бързали, по-добре да бяхте взели пътя — каза фермерът. — Но не това ме тревожи. Ваша воля да бродите из землището ми, когато ви хрумне, господин Перегрин. И вие, господин Торбинс, макар да ми се чини, че още обичате гъбите — разсмя се той. — Е, да, не съм забравил това име. Още помня времето, когато младият Фродо Торбинс беше най-страшният хаймана на Фуков край. Но не ми е за гъбите. Тъкмо преди да се появите, беше станало дума за Торбинс. За какво мислите, че ме разпитваше оня смахнат чешит?
Тримата тревожно зачакаха да продължи.
— Е — подхвана фермерът, наслаждавайки се на бавното приближаване към темата, — портата се случи отворена, оня пристигна, яхнал голям черен кон — и право към вратата ми. Целият черен, омотал се с плащ и качулка, като че не иска да го познаят. „Какво ли пък му е притрябвало?“ — мисля си аз. Тук, по границите, не се срещат често Големи хора, а пък за такъв черен тип не бях и чувал. „Добър ти ден — казвам му аз и се приближавам. — Тоя път не води наникъде, та закъдето и да си се запътил, най-добре ще е да се върнеш към шосето.“ Не ми се нравеше видът му, а пък Дръж излезе, подуши го и изскимтя като ужилен, после подви опашка и изчезна с вой. Онзи, черният, не помръдна. „Идвам оттам — рече той бавно, някак си вдървено и посочи на запад, все през моите ниви, представете си. — Виждали ли сте Торбинс?“ — попита той със странен глас и се приведе към мен. Качулката му падаше толкова ниско, че не виждах лицето. Цял изтръпнах, ама не можех да разбера откъде е взел нахалството да язди през землището ми. „Махай се! — рекох. — Тука няма Торбинсовци. Сбъркал си околията. По-добре се връщай на запад в Хобитово, ама да минеш по шосето.“ Онзи отговаря шепнешком: „Торбинс си замина. Той идва насам. Не е далече. Искам да го намеря. Ще ми кажете ли, ако мине? Аз ще се върна със злато.“ — „Не, няма да се върнеш — казвам. — Да се пръждосваш на бегом, откъдето си дошъл. Давам ти една минута, после ще викна кучетата.“ Той изсъска. Не знам смях ли беше, що ли. Викнах кучетата, но той свърна през портата и се понесе като светкавица по пътя към шосето. Е, какво мислите?