Фродо дълго седя, загледан в огъня, но единствената му мисъл бе как сега да стигнат до Сала.
— Не знам какво да мисля — каза той най-сетне.
— Тогава аз ще ви кажа какво да мислите — заяви Чудоум. — Не биваше да се мешате с ония от Хобитово, господин Фродо. Чудаци са те.
Сам се разшава на стола си и взе да мята враждебни погледи към фермера.
— Но вие открай време си бяхте безразсъдно момче — продължи Чудоум. — Когато чух, че напускате Брендифуковци и отивате при оня стар господин Билбо, рекох, че ще си навлечете беля. Помнете ми думите, всичко идва от чудачествата на господин Билбо. Разправят, че се сдобил с пари по странен начин нейде в чужбина. Може би някои искат да знаят какво става със златото и елмазите, дето съм чувал, че били закопани по хълма на Хобитово.
Фродо премълча — смущаваха го проницателните догадки на фермера.
— Е, господин Фродо — не млъкваше Чудоум, — радвам се, че проявихте благоразумието да се върнете във Фуков край. Съветвам ви: стойте си тук! И не се мешайте с разните му там чужденци. Ще си намерите тукашни приятели. Ако пак дойде да ви търси някой от ония черни типове, аз ще се разправям с него. Ще река, че сте умрели или че сте напуснали Графството, или каквото искате. Пък може и да е вярно; току-виж се окаже, че разпитват за стария господин Билбо.
— Може би си прав — отвърна Фродо, без да отмести очи от огъня.
Чудоум го погледна замислено.
— Добре де, виждам, че си имате нещо наум — каза той. — Ясно е като бял ден, че неслучайно се появихте тук едновременно с онзи конник; може и да не съм ви казал нищо ново. Ако искате да запазите нещо в тайна, няма да ви разпитвам, обаче виждам, че имате неприятности. Сигурно мислите, че няма да е лесно да стигнете до Сала, без да ви забележат?
— Точно това мислех — каза Фродо. — Все пак трябва да опитаме да се доберем дотам, а със седене и умуване работа не се върши. Боя се, че е време да вървим. Е, много благодаря за гостоприемството! Смейте се, ако щете, но повече от трийсет години живях в ужас от вас и вашите кучета. Жалко, изтървал съм един добър приятел… И сега ми е мъчно, че трябва да тръгна толкова скоро. Но може да се върна някой ден… Ако ми е писано.
— Винаги сте добре дошли — каза Чудоум. — А сега имам едно предложение. Наближава залез-слънце и е време за вечеря, защото ние тук обикновено си лягаме, щом мръкне. Много ще се радвам, ако останете да похапнете с нас.
— И ние бихме се радвали — отвърна Фродо. — Но се боя, че трябва незабавно да потеглим. Дори и така мракът ще ни завари, преди да сме стигнали до Сала.
— Чакайте де! Тъкмо щях да кажа: след скромната вечеря ще впрегна каручката и ще ви откарам до Сала. Така ще си спестите пътя, а може и нещо друго да си спестите.
За облекчение на Пипин и Сам, Фродо прие поканата с благодарност. Слънцето вече бе потънало зад западните хълмове и наоколо притъмняваше. Дойдоха двама от синовете на Чудоум заедно с трите му дъщери и на голямата маса бе сложена богата вечеря. Осветиха кухнята със свещи и стъкнаха огъня. Госпожа Чудоумова търчеше навън-навътре. Влязоха и един-двама хобити от ратаите в чифлика. Скоро на трапезата седяха четиринадесет души. Бирата се лееше в изобилие, придружена от гъби с шунка в грамадна тепсия и много други хубави селски ястия. Легнали край огнището, кучетата глозгаха корички и кокали.
Щом се навечеряха, фермерът и синовете му взеха фенери и отидоха да впрегнат каручката. Мрак изпълваше двора, когато гостите излязоха. Метнаха раниците си в каручката и се покатериха подир тях. Фермерът седна отпред и шибна двете яки понита. Жена му стоеше в светлия правоъгълник на вратата.
— Да се пазиш, Чудоуме! — подвикна тя. — Не приказвай с чужденци и се връщай право у дома!
— Добре — рече той и подкара навън.
Сега не трепваше ни полъх; нощта бе тиха и спокойна, въздухът — мразовит. Движеха се бавно, без фенери. След една-две мили коловозът пресече дълбок канал, изкатери се по стръмния насип и се сля с шосето.
Чудоум слезе и напрегнато се огледа на север и на юг, но в тъмнината не се виждаше нищо, нито звук не долиташе в неподвижния въздух. Тънки ивици речна мъгла висяха над каналите, плъзваха през полята.
— Гъстичка ще стане — каза Чудоум, — но няма да паля фенера, преди да потегля обратно. Който и да идва по пътя тая вечер, ще го чуем отдалече.
От Чудоумовия път до Сала имаше повече от пет мили. Хобитите се наметнаха, но бяха наострили уши за всеки звук, нарушаващ монотонното скърцане на колелата и бавния тропот на понитата. На Фродо му се струваше, че каручката се влачи като охлюв. Седнал до него, Пипин сънливо клюмаше. Сам се взираше напред в прииждащата мъгла.