И тъй, с пламнали от нахлулата кръв лица, с блеснали от изумление очи, Фродо и Сам продължиха напред и видяха, че сред шумната войска са издигнати три високи трона от зелени чимове. Зад десния трон се развяваше зелено знаме с волно препуснал бял кон; отляво на син фон по морето плаваше сребърен кораб с формата на лебед; а зад най-високия трон в средата вятърът люшкаше голям флаг с разцъфнало бяло дърво на черен фон, а над него сияйна корона и седем блеснали звезди. На трона седеше мъж в ризница, без шлем, но с дълъг меч, положен на коленете. Когато наближиха, той се изправи. Едва тогава го познаха, толкова бе променен — висок, с радостно лице, царствен, властелин човешки с тъмна коса и сиви очи.
Фродо изтича насреща му, последван плътно от Сам.
— Е, това пък ако не е върхът! — възкликна градинарят. — Бързоход, ако не ме лъжат очите!
— Да, Сам, Бързоход — отвърна Арагорн. — Много път изминахме от Брее, където не ти се понрави видът ми, нали? Дълъг път за всички ни, но вашият бе най-мрачен.
Сетне, за изненада и крайно изумление на Сам, той преклони коляно пред тях; протегна десницата на Фродо, а лявата ръка на Сам, поведе ги към трона и като ги настани на него, обърна се към сбраните бойци и пълководци и викът му проехтя над войската:
— Славете ги с велика слава!
А когато радостният вик проехтя и заглъхна отново, за окончателно и пълно задоволство и чиста радост на Сам, един гондорски менестрел излезе напред, коленичи и поиска разрешение да запее. О, чудо! Ето що рече:
— Слушайте! Владетели, рицари и доблестни славни мъже, крале, принцове и честни хора от Гондор и конници от Рохан, и вие синове на Елронд и Дунеданци от Севера, елфи и джуджета, и благородни сърца от Графството, и всички волни люде на Запад, слушайте сега моята песен. Ще пея за Фродо Деветопръсти и Пръстена на Съдбата.
А когато Сам чу това, гръмко се разсмя от върховна радост, стана и се провикна:
— О, велика слава и блясък! Всичките ми желания се сбъднаха!
И после заплака.
И цялата армия се разсмя и заплака, а сред веселието и сълзите ясният глас на менестрела се надигна като звън на злато и сребро и всички притихнаха. И той им пя, ту на елфически език, ту на Западния, докато наранени от сладките думи, сърцата им не преляха и радостта бе остра като меч и мислите им отлетяха натам, где болка и наслада текат една до друга, а сълзите са благодатно вино.
И накрая, когато Слънцето се търкулна по небосвода и дърветата протегнаха дълги сенки, той свърши.
— Славете ги с велика слава! — изрече поетът и коленичи.
Тогава Арагорн се изправи, цялата армия се надигна и всички минаха в приготвените шатри за пир и веселба до края на деня.
Отведоха Фродо и Сам в една странична палатка, там старите им дрехи бяха свалени, ала слугите ги сгънаха и с почит ги прибраха настрани; дадоха им чисти одежди. После се появи Гандалф и за учудване на Фродо носеше в ръцете си меча, елфическия плащ и митрилната ризница, които му бяха отнети в Мордор. За Сам донесе позлатена стоманена ризница и елфическия му плащ, изчистен от петна и драскотини; после положи пред тях два меча.
— Не искам никакъв меч — каза Фродо.
— Задължително е, поне тази вечер — възрази Гандалф.
Тогава Фродо взе малкия меч, който Сам бе положил край него в Кирит Унгол.
— Подарявам ти Жилото, Сам — каза той.
— Не, господарю! На вас го даде господин Билбо и не бива да го разделяте от сребърната ризница; пък и той не би искал никой друг да го носи сега.
Фродо отстъпи; а Гандалф, сякаш им бе оръженосец, коленичи и ги препаса с мечовете, после се изправи и ги увенча със сребърни коронки. Когато привършиха с обличането, потеглиха към пиршеството; там седнаха на кралската трапеза заедно с Гандалф, крал Еомер Рохански, принц Имрахил и всички пълководци; там бяха и Гимли с Леголас.
Но когато след Минутата на мълчание донесоха виното, пристигнаха и двама оръженосци да обслужват кралете; така поне изглеждаше от пръв поглед — единият бе облечен в сребро и самур като Стражите на Минас Тирит, а другият в бяло и зелено. Но Сам се зачуди що ли търсят такива млади момчета в армията от снажни мъже. А после, като наближиха така, че ясно да ги различи, той изведнъж се провикна: