Менестрелът и летописецът се изправиха и изрекоха поред имената на всички владетели на Пределите: Еорл Млади, Брего Замкостроител, Алдор, брат на Балдор Злочести, Фреа, Фреавине, Голдвине, Деор, Грам и Шлем, който отстъпил в Шлемово усое, когато вража вълна заляла Пределите; и тъй свършваха деветте могили от западната страна, защото по онова време родът се прекъснал, и после идваха могилите от източния край: Фреалаф, сестриник на Шлем, Леофа, Валда, Фолка, Фолквине, Фенгел, Тенгел и накрая Теоден. И когато прозвуча името на Теоден, Еомер пресуши чашата. Сетне Еовин поръча на слугите да напълнят бокалите и всички събрани станаха на крака и пиха за новия крал с вик:
— Привет на теб, Еомер, кралю на Пределите!
Накрая, когато пиршеството свършваше, Еомер се изправи и каза:
— Събрахме се за погребалния пир на Теоден крал, но преди да се разделим, ще ви съобщя радостна вест; той не би ми се сърдил, винаги е бил като баща за сестра ми Еовин. Слушайте, скъпи ми гости, честни поданици на далечни кралства, каквито никога до днес не е сбирала тази зала! Фарамир, Наместник Гондорски и принц Итилиенски, иска ръката на лейди Еовин Роханска, а тя охотно скланя. Затуй ще се сгодят пред всички вас.
Фарамир и Еовин се изправиха, хванати ръка за ръка; а всички с радост вдигнаха наздравица за тях.
— Тъй се ражда нова връзка на дружбата между Пределите и Гондор — каза Еомер — и затова съм дваж по-радостен.
— Не си скъперник, Еомер — усмихна се Арагорн, — щом даряваш на Гондор най-прекрасното съкровище на кралството си!
Еовин погледна Арагорн в очите и помоли:
— Пожелай ми щастие, повелителю мой и целителю!
— Щастие ти желаех още откакто те видях за пръв път. И на сърцето ми олеква, като виждам днес безоблачното ти щастие.
Когато пиршеството отмина, ония, които трябваше да продължат, се сбогуваха с крал Еомер. Приготвиха се за път Арагорн с рицарите и гостите от Лориен и Ломидол; но Фарамир и Имрахил останаха в Едорас; Арвен Вечерницата се сбогува с братята си и също остана. Никой не видя нейната последна среща с баща й Елронд, защото двамата се изкачиха сред хълмовете, дълго разговаряха там и горчива бе тяхната раздяла, която щеше да продължи чак до края на света.
Накрая, преди гостите да потеглят, Еомер и Еовин се приближиха до Мери и казаха:
— Сбогом засега, Мериадок от Графството, оръженосец на Пределите! Препускай към щастие и час по-скоро се върни тук, където си винаги добре дошъл.
А Еомер добави:
— За твоите подвизи в полята на Мундбург древните крале биха те отрупали с цял керван дарове, ала ти не пожела да вземеш нищо освен оръжията, които си получил. Тъй да бъде, наистина няма дар, достоен за доблестта ти; но сестра ми те моли да приемеш тази дреболия като спомен за Храброшлем и за запелите призори рогове на Пределите.
Еовин поднесе на Мери древен рог, неголям, но изкусно изработен от сребро, закачен на зелен ремък; от край до край го покриваха гравирани редици от препускащи конници и магически руни.
— Това е наследствено съкровище на нашия род — каза Еовин. — Изкован е от джуджетата и идва от хазната на дракона Ската. Еорл Млади го донесъл от Севера. Който засвири с него в тежък час, ще всели страх в сърцата на врага и радост в сърцата на другарите — те ще го чуят и ще долетят към него.
Мери не можеше да откаже. Взе рога и целуна ръката на Еовин; двамата го прегърнаха и тъй се разделиха.
Гостите бяха готови. Изпиха прощалните чаши, разделиха се сред слова на дружба и възхвала и пристигнаха в Шлемово усое, където спряха за два дни. Тук Леголас изпълни обещанието си и последва Гимли в Блестящите пещери; когато се завърнаха, той мълчеше унесено и на въпросите отвръщаше, че само Гимли може да намери думи за гледката.
— А никога до днес джудже не е надвивало елф в словесен двубой — добави той. — Да вървим сега във Ветроклин, та да изравним резултата!
От Усоева котловина препуснаха към Исенгард и видяха каква работа са свършили ентите. Целият каменен пръстен бе срутен и разчистен, а земите наоколо бяха превърнати в плодни градини, пред които се лееше поток; в средата се простираше бистро езеро и от него все тъй висока и неуязвима се издигаше кулата Ортанк, а чистите води отразяваха гладката черна скала.