Докато крачеха по тревясалата пътечка из двора, пътниците не зърнаха никаква светлинка; капаците плътно прихлупваха тъмните прозорци. Фродо почука на вратата и Шишко Болгер му отвори. Навън заструи гостоприемна светлина. Тримата бързо се вмъкнаха вътре и заключиха мрака навън. Озоваха се в широк хол с врати от двете страни; коридорът пред тях прекосяваше цялата къща по дължина.
— Е, как ви се струва? — попита Мери, който се задаваше по коридора. — За нула време направихме всичко възможно, за да заприлича на дом. Не забравяйте, двамата с Шишко пристигнахме едва вчера, с последната каруца.
Фродо се огледа. Наистина му напомняше за дома. Много от любимите му вещи — Билбовите вещи (в новото си обкръжение те съживяваха спомена за стареца) — бяха подредени, доколкото бе възможно, по познат от Торбодън начин. Мястото беше приятно, удобно, приветливо и той неочаквано съжали, че не идва наистина да се оттегли в тая уютна обител. Струваше му се нечестно да създава толкова много грижи на приятелите си. Отново се запита как да им разкрие, че ще ги напусне скоро, дори веднага. И все пак трябваше да го стори още тази вечер, преди да си легнат.
— Възхитително! — изрече той с усилие. — Все едно, че не съм се премествал.
Пътниците закачиха наметките си и струпаха раниците на пода. Мери ги поведе по коридора и широко отвори една врата в дъното. Сред отблясъците на огъня отвътре избликна облак пара.
— Баня! — викна Пипин. — О, Мериадок благословени!
— Кой ще е пръв? — попита Фродо. — Най-старият или най-бързият? И в двата случая си последен, драги Перегрин.
— Не ме подценявай! — заяви Мери. — Всичко съм уредил. Не може да започвате живота си в Щурчов дол с караници за банята. В тази стая има три чебъра и котел с вряла вода. Освен това — кърпи, изтривалки и сапун. Влизайте, без да се бавите!
Мери и Шишко отидоха в кухнята на другия край на коридора и се заеха с последните приготовления за късна вечеря. Откъм банята една през друга долитаха откъслечни песни, смесени с плясъци и цамбуркане. Изведнъж гласът на Пипин се извиси над останалите с една от любимите банни песни на Билбо:
Раздаде се ужасяващ плясък и гласът на Фродо изрева: „Уааа!“ Изглежда, водата от чебъра на Пипин бе изхвръкнала нагоре досущ като водоскок.
— Какво ще речете за вечеря и някоя глътка бира? — извика край вратата Мери.
Продължавайки да бърше косата си, Фродо излезе навън.
— Из въздуха пръска толкова много вода, че идвам да се дооправя в кухнята — каза той.
— Леле-мале! — възкликна Мери, надничайки вътре. По каменния под се лееха потоци вода. — Няма да получиш нито хапка, преди да избършеш всичко това, Перегрин! Бързай, че няма да те чакаме.
Вечеряха на кухненската маса край огнището.
— Сигурно вече не ви се ядат гъби? — запита Фредегар без особена надежда.
— А, ядат ни се! — извика Пипин.
— Мои са си! — каза Фродо. — Изпратени за мен от госпожа Чудоумова, царица на всички фермерски жени. Дръпни си лакомите ръце, та да сервирам.
Страстта на хобитите към гъбите надминава и най-алчните въжделения на Големите хора. Този факт отчасти обяснява дългите експедиции на младия Фродо из прочутите ниви на Мочурището, както и праведния гняв на ощетения Чудоум. Но сега имаше предостатъчно гъби даже според хобитовите мерки. Последваха и други хубави неща, та когато свършиха, дори Шишко Болгер въздъхна блажено. Хобитите избутаха масата назад и придърпаха столовете около огъня.
— После ще разчистим — каза Мери. — Сега ми разправете всичко! Досещам се, че сте имали приключения без мен, а уж се пишете приятели. Настоявам за пълен отчет и най-вече искам да знам какво му бе станало на стария Чудоум, та ме посрещна така. Ако допусках, че е възможно, щях да река, че гласът му звучеше едва ли не уплашено.