— Змийче! Змийче! — провикна се Саруман и Змийския език изпълзя като куче от една съседна колиба. — Хайде пак на път, Змийче! Тия прекрасни момци и благородници отново ни пропъдиха. Идвай!
Саруман обърна гръб на хобитите и Змийския език се затътри подир него. Но в мига, когато Саруман се разминаваше с Фродо, в ръката му блесна кинжал. Ударът бе мълниеносен. Острието отскочи от скритата ризница и се строши. Десетина хобити начело със Сам изкрещяха, хвърлиха се напред и повалиха негодника на земята. Сам изтегли меча си.
— Не, Сам! — възрази Фродо. — Не го убивай дори и сега. Той не ми причини зло. Каквото и да е сторил, не му желая подобна люта смърт. Някога е бил велик сред най-благородните, против които не би трябвало да вдигаме ръце. Сега е рухнал и не е по силите ни да го изцелим; но все пак ще му пощадя живота с надеждата някой друг да успее.
Саруман се изправи и впи поглед във Фродо. В очите му се четеше странна смесица от изумление, почит и омраза.
— Пораснал си, полуръсте — каза той. — Да, много си пораснал. Станал си мъдър и жесток. Отне ми насладата на отмъщението и сега ще трябва да бродя с горчилка в душата и дълг към твоето милосърдие. Мразя го, мразя и теб! Е, отивам си и вече не ще те безпокоя. Но не чакай да ти пожелая здраве и дълъг живот. Не ще имаш ни едното, ни другото. Ала това не е мое дело. Просто го предричам.
Той си тръгна и хобитите се отдръпнаха от пътя му, но кокалчетата на пръстите им бяха побелели върху дръжките на мечовете. Змийския език се поколеба, сетне последва господаря си.
— Змийски език! — повика го Фродо. — Не е нужно да го следваш. Доколкото знам, не си ми сторил никакво зло. Тук има за теб и храна, и отдих, докато събереш сили да тръгнеш по свой път.
Змийския език спря и се озърна към хобитите, почти готов да остане. Саруман се обърна.
— Не бил сторил зло? — изкиска се той. — О, не! Дори когато потайно се измъква нощем, то е само да се любува на звездите. Но комай чух някой да пита къде се крие Лото? Ти знаеш, нали, Змийче? Ще им кажеш ли?
Змийския език се захлупи по очи и захленчи:
— Не, не!
— Тогава аз ще им кажа. Змийчето уби горкия ви Началник, милия ви дребен Шеф. Нали, Змийче? Намушкал си го в леглото, предполагам. Дано да го е погребал, макар че трябва да ви кажа, че напоследък Змийчето беше поогладняло. Не, не е мил като вас. По-добре го оставете с мен.
В червените очи на Змийския език блесна дива омраза.
— Ти ми каза; ти ме накара — изсъска той.
Саруман се разсмя.
— Ти винаги вършиш каквото ти каже Шарки, нали, Змийче? Е, сега Шарки казва: след мен!
Той ритна по лицето сгърчения Змийски език, обърна се и закрачи по пътя. Но в този миг сякаш нещо се скъса. Внезапно Змийския език се надигна, измъкна скрит нож, после изръмжа като куче и се метна на гърба на Саруман; дръпна го за косата, преряза гърлото му и с писък хукна надолу из полето. Преди Фродо да намери дар-слово, звъннаха три хобитови лъка и Змийския език рухна мъртъв.
За слисване на околните, край тялото на Саруман се сгъсти сива мъгла, бавно се издигна нависоко като дим от огън и надвисна над Хълма, очертавайки бледа забулена фигура. За момент тя се поколеба, загледана към Запада; ала от Запада долетя хладен вятър, силуетът се прегърби и с въздишка се разсипа в пустотата.
Фродо гледаше трупа с жал и ужас. Пред очите му сякаш се изнизаха дълги години подир смъртта, тялото се смали и съсухреното лице се превърна в парцалчета кожа, полепнали по грозния череп. Фродо вдигна захвърления наблизо мръсен плащ, прикри мъртвеца и извърна лице.
— И това е краят — каза Сам. — Гнусен край, ще ми се да не го бях виждал, но важното е, че се отървахме.
— А с него, надявам се, завинаги свърши и войната — добави Мери.
— Дано — въздъхна Фродо. — Последният удар. Можех ли да помисля, че ще бъде нанесен тук, пред прага на Торбодън! Сред всички надежди и страхове най-малко съм очаквал това.
— За мен не е свършило, докато не разчистим цялата бъркотия — мрачно заяви Сам. — А това ще ни глътне доста време и труд.
Глава 9
Сивите заливи
Не ще и дума, разчистването погълна доста труд, но стана по-бързо, отколкото предполагаше Сам. На следващия ден подир битката Фродо препусна до Голям Дълбалник и освободи затворниците от Тъмните дупки. Сред първите срещнати там беше горкият Фредегар Болгер, който вече не заслужаваше прякора Шишко. Разбойниците го бяха пленили заедно с предвождания от него отряд бунтовници, опушвайки скривалищата им в Язови дупки, близо до Белязана рътлина.