— Общо взето, май щеше да сториш по-добре, ако бе дошъл с нас, бедни ми Фредегар! — каза Пипин и го изнесе, защото той нямаше сили да върви.
Фредегар отвори едното си око и направи усилие да се усмихне любезно.
— Кой е тоя млад великан с гръмовен глас? — попита той. — Да не е малкият Пипин? Кой номер шапка носиш сега?
После дойде ред на Лобелия. Горката изглеждаше престаряла и мършава, когато я намериха в тясна мрачна килия. Настоя да изкуцука навън на собствените си нозе; когато излезе, подпряна на ръката на Фродо, но без да изпуска чадъра, тя бе посрещната с такива овации, че си тръгна просълзена. Никога през живота си не бе срещала обич. Но вестта за убийството на Лото я съкруши и тя отказа да се върне в Торбодън. Подари имота на Фродо и се настани при роднини — Вържиколановци от Яка стомна.
Когато клетницата почина през следващата пролет — в края на краищата беше надхвърлила стоте, — Фродо с изненада и затрогване узна, че му е завещала цялото си богатство и имота на Лото, за да помага на хобитите, останали без покрив след размириците. Тъй свърши семейната вражда.
Старият Уил Белоног бе престоял най-дълго в Тъмните дупки и макар да не се бяха отнасяли с него тъй грубо, както с някои други, наложи се дълго да го охранват, та да заприлича отново на кмет. Докато си възвърне старата форма, Фродо се съгласи да поеме задълженията на негов заместник. Единственото, което извърши като заместник-кмет, бе да ограничи ширифите до необходимия брой и предишните функции. Задачата по преследването на последните разбойници бе поверена на Мери и Пипин, които скоро се справиха с нея. След вестта за Крайречкинската битка южните шайки избягаха от страната почти без да окажат съпротива на Тана. До края на годината последните от тях бяха обкръжени в горите и онези, които се предадоха, бяха отведени под конвой до границата.
Междувременно възстановителните работи вървяха с пълен ход и Сам беше извънредно зает. При нужда хобитите могат да се трудят като пчели, стига да имат настроение. Явиха се хиляди доброволци от всички възрасти и работата закипя под ръцете им — от малките, но чевръсти длани на хобитчетата до морните мазолести ръце на престарелите дядовци и бабички. По Коледа вече не бе останал и камък върху камък от новите ширифски домове и останалите сгради на „хората на Шарки“; тухлите обаче отидоха за ремонт на много от старите дупки, та да станат по-уютни и сухи. Бяха намерени огромни запаси от стоки, храна и бира, укрити от разбойниците в бараки, хамбари, запустели дупки и особено из тунелите на Голям Дълбалник и старите Каменоломни по Белязана рътлина; тъй че всички отпразнуваха Коледа много по-весело, отколкото бяха очаквали.
Една от първите задачи на хобитовчани, още преди да съборят новата мелница, бе разчистването на Хълма и Торбодън и възстановяването на улица „Торбаланска“. Срутиха от единия край новата пясъчна кариера и я превърнаха в широка закътана градина, а по южния склон издълбаха в хълма нови дупки, облицовани с тухли. Старика отново бе настанен в номер три и честичко повтаряше, без да се интересува дали някой го слуша:
— Лош е вятърът, щом никому не носи полза, винаги съм го казвал. Но всичко е добро, щом свършва добре.
Имаше известни спорове как да нарекат новата улица. Някои предлагаха „Бойните градини“, други — „Разхубавените смялове“. Но не след дълго, с типично хобитово благоразумие, я нарекоха просто „Новата улица“. Само зевзеците от Крайречкино сегиз-тогиз я наричаха „Шаркиев край“.
Най-тежката загуба бяха дърветата. По заповед на Шарки ги бяха изсекли надлъж и шир из цялото Графство; за тях Сам скърбеше най-много. Бавно щеше да заздравее тази рана и той си мислеше, че едва правнуците му ще видят Графството такова, каквото трябва да бъде.
Седмици наред той бе прекалено зает, за да мисли за приключенията си, но един ден внезапно си припомни подаръка на Галадриел. Извади кутийката, показа я на останалите Пътешественици (вече всички ги наричаха така) и помоли за съвет.
— Чудех се кога ли ще се сетиш — каза Фродо. — Отвори я!
Вътре имаше мек и фин сив прах, сред който лежеше семе, напомнящо лешниче със сребърна черупка.