— Разбираме, и още как — твърдо каза Мери. — Точно затова решихме да дойдем. Знаем, че Пръстенът не е шега работа, но ще сторим всичко, което е по силите ни, за да ти помогнем срещу Врага.
— Пръстенът! — изрече окончателно шашардисаният Фродо.
— Да, Пръстенът — каза Мери. — Скъпи мой стари хобите, ти не си предвидил любопитството на своите приятели. От години знаех за съществуването на Пръстена… всъщност още отпреди да замине Билбо; но тъй като той явно държеше на тайната, запазих я за себе си, докато не дойде времето на заговора. Разбира се, не познавах Билбо тъй добре както ти; аз бях прекалено млад, а той — твърде предпазлив… ала и това не му помогна. Ако искаш, ще ти разкажа как за пръв път проникнах в тайната.
— Продължавай! — безсилно произнесе Фродо.
— Както може да се очаква, погубиха го Влачи-Торбинсови. Веднъж, около година преди Празника, случайно се разхождах по пътя и забелязах пред себе си Билбо. Внезапно в далечината се появиха Влачи-Торбинсови. Билбо забави крачка й после — але-хоп! — изчезна. Така се стреснах, че не знам как ми стигна умът да се скрия по по-нормален начин. Прескочих живия плет и тръгнах по синора. След като Влачи-Торбинсови отминаха, надникнах към пътя и точно в този миг Билбо се появи право срещу мен. Зърнах златист отблясък, докато прибираше нещо в джоба си. Оттогава започнах да си отварям очите. Да си призная направо — шпионирах го. Но съгласи се, че всичко беше ужасно интересно, а пък аз едва карах двайсетицата. Освен тебе, Фродо, навярно аз единствен в цялото Графство съм виждал тайната книга на старчето.
— Ти си чел книгата му! — викна Фродо. — Велики небеса! Няма ли тайни на тоя свят?
— Чак пък толкова тайни… — усмихна се Мери. — Но аз успях само веднъж да хвърля бърз поглед, а и това не беше лесно. Той никога не оставяше книгата без надзор. Питам се какво ли е станало с нея. Бих искал да я прелистя още веднъж. При тебе ли е, Фродо?
— Не. Нямаше я в Торбодън. Сигурно я е отнесъл.
— Та да си дойдем на думата — продължи Мери. — Пазих тайната до тази пролет, когато работите станаха сериозни. Тогава започнахме нашия заговор и тъй като бяхме сериозни и делови, не проявихме особени скрупули. Ти си костелив орех, а Гандалф — още повече. Но ако искаш да се запознаеш с нашия главен шпионин, мога да ти го представя.
— Къде е? — запита Фродо и се огледа, като че очакваше от някой долап да изникне маскирана зловеща фигура.
— Крачка напред, Сам! — каза Мери и Сам се изправи, изчервен до уши. — Ето го нашия осведомител! И мога да ти кажа, че той ни осведоми за много неща, преди накрая да бъде заловен. След което, изглежда, се сметна за обвързан с честна дума и изворът пресъхна.
— Сам — извика Фродо. Усещаше, че смайването му е надхвърлило всякакви граници, и не можеше да реши дали е разгневен, развеселен, облекчен или просто слисан.
— Да, сър! — каза Сам. — Да прощавате, сър! Ама аз не ви мислех злото, господин Фродо, нито пък на господин Гандалф. Забележете, той е умна глава и когато рекохте: „Тръгвам сам“, той рече: „Не! Вземи някой, на когото можеш да се довериш.“
— Само че не виждам на кого бих могъл да се доверя — каза Фродо.
Сам го погледна отчаяно.
— Зависи какво искаш — намеси се Мери. — Можеш да ни се довериш, ако трябва да те следваме през огън и вода, на живот и смърт. Можеш да ни се довериш, ако трябва да пазим всяка твоя тайна… и да я опазим по-добре от теб. Но не можеш да ни се довериш, ако трябва да те изоставим в беда и безропотно да си отидем. Ние сме твои другари, Фродо. Така или иначе, това е положението. Знаем почти всичко, което ти е казал Гандалф. Знаем доста за Пръстена. Ужасно се боим… но или ще ни вземеш, или ще те следваме като кучета.
— И в края на краищата, сър — добави Сам, — трябва да послушате съвета на елфите. Не можете да отречете, че Гилдор ви каза да вземете тия, дето са верни.
— Не отричам — каза Фродо и погледна ухиления Сам. — Не отричам, но вече никога няма да повярвам, че спиш, та ако ще да хъркаш гръмогласно. За по-сигурно първо ще те ритна яко. А вие сте банда лъжливи негодници! — обърна се той към останалите, после се разсмя и разпери ръце. — Но да сте ми живи и здрави! Предавам се. Ще послушам съвета на Гилдор. Бих заподскачал от радост, ако опасността не беше тъй страшна. Дори и сега въпреки всичко съм щастлив, отдавна не съм се радвал тъй много. Боях се от тази вечер.