Тогаз Кирдан призовал всички, що биха дошли при него — от Линдон или Арнор, и когато всичко било готово, войската прекосила Лун и потеглила на север да предизвика Краля-чародей на Ангмар. Казват, тогава той бил във Форност, който напълнил със зъл народ, узурпирайки къщата и управлението на кралете. В гордостта си не изчакал нападението на своите врагове в твърдината си, а излязъл да ги посрещне, мислейки да ги помете, както други преди това, къмто Лун.
Ала Войската на Запада се спуснала върху му от Хълмовете на Вечерноздрач и имало голяма битка в равнината между Ненуиал и Северните ридове. Силите на Ангмар вече се оттегляли и отстъпвали към Форност, когато главната част от конниците, що били минали покрай хълмовете, се спуснала от север и ги разпръснала в безредно бягство. Тогава Кралят-чародей с всички, които могъл да събере от крушението, побягнал на изток, към собствената си Ангмарска земя. Преди да е успял да стигне до убежището на Карн Дум, гондорската конница го пресрещнала. Еарнур яздел начело. По същото време военна сила под командването на Глорфиндел Елфическия владетел дошла от Ломидол. И тъй напълно бил разгромен Ангмар, че западно от Планините не останал ни човек, ни орк от това царство.
Ала е казано, че когато всичко било загубено, внезапно се появил самият Крал-чародей — с черна роба и черна маска, възседнал черен кон. Страх паднал върху всички, що го съзрели, ала цялата си омраза той насочил срещу Капитана на Гондор и подкарал коня си право срещу му с ужасен вик.
Еарнур щял да устои, ала конят не могъл да издържи тази атака, побягнал настрани и го отнесъл далеч, преди ездачът да го овладее.
Кралят-чародей се изсмял високо и ни един от чулите го не забравил ужаса от този вик. Ала тогава напред тръгнал Глорфиндел на белия си кон и насред смеха си Кралят-чародей се обърнал в бягство и преминал в сенките. Защото нощ се спуснала над бойното поле, та го изгубили от очите си, и никой не видял де е отишъл.
Еарнур понечила да тръгне след него, ала Глорфиндел казал:
— Не го преследвай! Няма да се върне в тази земя. Далеч е още участта му и не от ръката на мъж ще падне. — Тези думи мнозина запомнили, ала Еарнур бил разгневен и желаел единствено да бъде отмъстено за позора му.
Тъй дошъл краят на злото Ангмарско царство; и тъй Еарнур, Капитан на Гондор, си навлякъл омразата на Краля-чародей, ала имало да изминат още много години, преди това да се разкрие.“
Ето как през царстването на крал Еарнил, както по-късно станало ясно, Кралят-чародей, бягайки от Севера, дошъл в Мордор и там събрал другите Духове на Пръстена, на които бил главатар. Ала чак през 2000 излезли те от Мордор през прохода Кирит Унгол и обсадили Минас Итил. Нея превзели през 2002 и пленили палантира на кулата. Не били прогонени, додето траела Третата епоха, а Минас Итил станала място, будещо страх, и била преименувана Минас Моргул. Много от народа, който оставал все още в Итилиен, го напуснал.
„По доблест Еарнур бил като баща си, но не и по мъдрост. Той бил човек със силно тяло и горещ нрав, ала не си взел жена, защото единственото му удоволствие идвало от боя или от упражненията с оръжия. Такова било необикновеното му умение, че никой в Гондор не можел да му противостои в онези оръжейни спортове, що му носели наслада, и той изглеждал по-скоро като победител в игри, отколкото капитан или крал. Запазил силата и умението си до по-напреднала възраст, отколкото било обичайно тогава.“
Когато през 2043 Еарнур получил короната, кралят на Минас Моргул го предизвикал на двубой, като му се подиграл, че не се бил осмелил да застане срещу него в битката на Север. Наместникът Мардил обуздал гнева на краля. Минас Анор, която от дните на крал Телемнар била станала главния град на царството и седалище на кралете, сега била преименувана на Минас Тирит, сиреч градът винаги на стража срещу злото на Моргул.
Еарнур бил държал короната само седем години, когато Владетелят на Моргул повторил предизвикателството си, присмивайки се на краля, че към плахото сърце от младостта си е добавил и слабостта на годините. Мардил не можел повече да го удържа и кралят тръгнал с малка свита от рицари към портата на Минас Моргул. Нищо не се чуло вече за някой от тази група. Вярвало се в Гондор, че неверният враг е хванал краля в капан и че той умрял в мъчение в Минас Моргул, ала тъй като нямало свидетелство за смъртта му, Мардил Добрия наместник управлявал Гондор от негово име много години.