Выбрать главу

При все това между братята имало голяма любов още от детинство, когато Боромир бил помощник и закрилник на Фарамир. Не се били появили оттогава ревност или съперничество помежду им, заради предпочитанието на баща им или хорските възхвали. На Фарамир изглеждало невъзможно който и да е от Гондор да си съперничи с Боромир — наследник на Денетор, Капитан на Бялата кула; по сходен начин разсъждавал и Боромир. При все това изпитанието показало друго. Ала за всичко, що сполетяло тия тримата във Войната на Пръстена, другаде е казано повече. А след Войната дошъл край на Управляващите Наместници. Защото наследникът на Исилдур и Анарион се завърнал и кралстването било подновено, и знамето с Бялото Дърво се развяло пак на Кулата на Ектелион.“

II

Родът на Еорл

„Еорл Млади бил владетел на людете от Еотеода. Тази земя лежи близо до изворите на Андуин, между най-далечните масиви на Мъгливите планини и най-северните части на Мраколес. Еотеодът се бил преместил по тези краища в дните на крал Еарнил II от земи в долините на Андуин между Каррок и Перуникови поля и по произход те били сродници на Беорнингите и хората от западните покрайнини на гората. Прадедите на Еорл твърдели, че произхождат от кралете на Рованион, чието царство било разположено отвъд Мраколес преди нашествията на Колесничарите, и тъй те се смятали за сродници на Гондорските крале, потомци на Елдакар. Обичали най-много равнините и се наслаждавали на конете и всички постижения на ездаческото изкуство, ала много били людете в средните долини на Андуин в онези дни, пък и сянката на Дол Гулдур се удължавала. Та когато те чули за разгрома на Краля-чародей, те видели повече простор на север и отблъснали останките от народа на Ангмар на изток от Планините. Ала в дните на Леод, бащата на Еорл, били станали многоброен народ и отново били притеснени в земята си.

В година-две хиляди петстотин и десета от Третата епоха нова опасност заплашила Гондор. Голяма войска диви хора от Североизтока заляла Рованион, минала през Кафявите земи и прекосила Андуин на салове. По същото време — случайно или по план, орките (които тогава — преди войната им с джуджетата, били много силни) слезли на набег от Планините. Нашествениците опустошили Каленардон и Кирион — Наместник на Гондор, проводил на север за помощ, защото имало отколешно приятелство между хората от Андуинската долина и народа на Гондор. Ала в долината на Реката хората тогава били малко и разпръснати, и бавни в оказването на каквато помощ можели. Най-сетне до Еорл достигнали вести за нуждата на Гондор и ако и да изглеждало късно, той потеглил с голяма конна войска.

Тъй стигнал той до битката на Полята на Келебрант, защото това било името на зелената земя, що лежи между Сребропът и Липосвет. Там северната армия на Гондор била в голяма опасност. Разгромена в Откритите равнини и отрязана от юг, тя била изтласкана през Липосвет и била внезапно атакувана от оркската войска, която я притиснала към Андуин. Бойците били загубили всяка надежда, когато Ездачите — неочаквани, дошли от север и се врязали в гърба на неприятеля. Бойното щастие се обърнало и врагът бил покосен отвъд Липосвет. Еорл повел хората си в преследване и толкова голям бил страхът, който вървял пред конниците от Севера, че нашествениците в Откритите равнини също били хвърлени в паника и като дивеч ги гонели Ездачите из равнините на Каленардон.“

Народът на този край станал малоброен след Чумата и повечето от тези, които останали, били изклани от дивите Източни нашественици. В отплата за помощта Кирион дал Каленардон между Андуин и Исен на Еорл и народа му и те изпратили хора на север да доведат съпругите и децата им, и имуществото им, и се заселили в тази земя. Дали й ново име — Предели на Ездачите, и се нарекли Еорлинги, но в Гондор тяхната земя била наречена Рохан, а народът й — Рохирим (що значи „Повелители на конете“). Тъй Еорл станал първи крал на Пределите и избрал за свое обиталище зелен хълм в полите на Белите планини, които били южната стена на земите му. Там Рохиримите живеели като свободни хора под управлението на собствените си крале и закони, ала във вечен съюз с Гондор.