Казвано е, че Черната реч е измислена от Саурон през Тъмните Години и той желаел да я направи език на всички, що му служат, ала се провалил в това. От Черния език обаче произлизат много от думите, които били широко разпространени сред орките през Третата епоха, като гаш — „огън“, ала след като Саурон бил низвергнат за първи път, този език в древната си форма бил забравен от всички освен от Назгулите. Когато Саурон се въздигнал отново, той още веднъж станал езикът на Барад-дур и капитаните на Мордор. Надписът на Пръстена бил на древния Черен език, докато проклятието на Мордорския орк е в по-упадъчната форма, ползвана от войниците на Тъмната кула, на които капитан бил Гришнах. Шарку на този език означава стар човек.
Тролове. Името тролове е било използвано, за да преведе синдаринното торог. В тяхното начало — далеч назад в здрача на Старите дни, те били създания с тъпа, тромава природа и имали език не повече от зверовете. Ала Саурон ги използвал, учейки ги на малкото, което можели да възприемат, и прибавяйки подлост към способностите им. И така, троловете приели какъвто език могли да овладеят от орките, а Каменните тролове в Западните земи говорели развалена разновидност на Общия език.
В края на Третата епоха обаче невиждана дотогава тролска раса се появила в южен Мраколес и из планинските гранични райони на Мордор. Олог-хай били наречени те на Черния език. Че Саурон ги е завъдил — в това не се съмнявал никой, ала незнайно било какво е потеклото им. Някои настоявали, че това не са тролове, а гигантски орки, но телесно и умствено Олог-хай съвсем не приличали дори на най-едрите от оркския род, що надминавали далеч по размер и сила. Тролове били, ала изпълнени със злата воля на господаря си; свирепи, силни, бързи, жестоки и лукави, и по-твърди от камък. За разлика от по-старата раса на Здрача, те можели да издържат на слънце, докато власт над тях имал Саурон. Говорели малко и единственият език, който знаели, бил Черният език на Барад-дур.
Джуджета. Джуджетата са отделен народ. За техния произход и защо и приличат, и не приличат на елфите и хората, разказва „Силмарилионът“, ала по-нискостоящите елфи от Средна земя не знаят тая легенда. Преданията на хората пък са смесени със спомени за собствената им раса.
Били смятани за жилава, в по-голямата си част страняща от другите раса, потайна, работлива, със силна памет за оскърбления (и благодеяния), обичащи повече камъните, скъпоценностите, нещата, що придобивали форма под ръцете на занаятчиите, отколкото нещата, живеещи свой собствен живот. Ала по природа те не били зли и малцина служели на Врага доброволно, каквото и да твърдели преданията на хората. Защото хората от миналото желаели страстно богатството им и туй, що изработвали ръцете им, та расите враждували.
Но през Третата епоха все още на много места можело да се намери близко приятелство между хора и джуджета. В природата на джуджетата било да използват езика на хората, сред които обитават, докато пътуват, трудят се и търгуват из земите, както правели след разрушението на своите древни обиталища. Въпреки това тайно (тайна, която, за разлика от елфите, не разкривали доброволно дори на приятелите си) те използвали свой собствен странен език, малко променен от годините, защото бил станал по-скоро език на премъдростите, отколкото майчин, и те се грижели за него като за съкровище от миналото. Малко от другите раси успявали да го научат. В тази история се появява само в имената на места, които Гимли разкрива на спътниците си, и в бойния вик, който надал при обсадата на Рогоскал. Това поне не било тайна и на много полета било чувано, докато светът бил млад. „Барух Хазад! Хазад ай-мену!“ — „Секирите на джуджетата! Джуджетата са срещу ви!“
Собственото име на Гимли и имената на целия му род били от Северен (хорски) произход. Своите собствени тайни и „вътрешни“ имена — истинските си имена, джуджетата никога не разкривали на никого от чужда раса. Не ги изписвали дори на гробовете си.