Но в този миг някой подвикна за още бира и господин Мажирепей не успя да изясни последните си думи.
Фродо забеляза, че сега Бързоход гледа към него, сякаш бе чул или се досещаше за какво е ставало дума. След малко той надигна ръка и с леко кимване покани хобита до себе си. Когато Фродо се приближи, непознатият отметна качулката, разкривайки буйна черна коса, прошарена тук-там с побеляващи кичури, и сурово бледо лице с проницателни сиви очи.
— Наричат ме Бързоход — тихо каза той. — Много ми е приятно да се запозная с вас, господин… Подхълмов, ако старият Мажирепей добре е чул името.
— Добре го е чул — хладно отвърна Фродо. Чувстваше се твърде неудобно под втренчения поглед на тези проницателни очи.
— Е, господин Подхълмов — продължи Бързоход, — на ваше място бих попречил на младите си приятели да бъбрят толкова много. Пивото, топлината и случайните срещи са приятни неща, но… тук не е Графството. Всякакъв народ има. Но може би мислите, че не ми е работа да правя забележки — добави той с крива усмивка, забелязвайки погледа на Фродо. — А напоследък през Брее минаха още по-странни пътници.
При тези думи той внимателно се взря в лицето на хобита. Фродо отвърна с предизвикателен поглед, но не каза нищо и Бързоход също премълча. Вниманието му внезапно се прикова към Пипин. Фродо с тревога откри, че насърчен от успеха си с дебелия кмет на Голям Дълбалник, сега глупавият млад Тук описва в най-комична светлина прощалния празник на Билбо. Вече имитираше речта и наближаваше поразителното изчезване.
Това го раздразни. Несъмнено за повечето местни хобити това бе съвсем безобидна приказка — просто чудат разказ за ония чудати личности далеч отвъд Реката; ала някои (например старият Мажирепей) знаеха туй-онуй и навярно навремето бяха чували слухове за изчезването на Билбо. В главите им щеше да изникне името на Торбинс особено ако напоследък някой бе разпитвал в Брее за това име.
Фродо се въртеше на стола и се питаше какво да прави. Явно ощастливен от всеобщото внимание, Пипин напълно бе забравил за опасността. Изведнъж Фродо се изплаши, че в сегашното си настроение той може дори да спомене Пръстена, а това би било истинска катастрофа.
— Не се бавете, направете нещо! — прошепна Бързоход.
Фродо скочи на масата и заговори. Вниманието на публиката се отклони от Пипин. Някои хобити погледнаха Фродо, разсмяха се и изръкопляскаха, мислейки, че господин Подхълмов си е пийнал повече, отколкото може да носи.
Фродо се почувства като последен глупак и неволно започна (както бе свикнал по време на речи) да опипва из джоба си. Докосна верижката на Пръстена и някак непонятно го обхвана желанието да го надене и да се измъкне от нелепото положение. Кой знае защо, му се стори, че нещо или някой в залата му подсказва това желание. Той твърдо устоя на изкушението и здраво стисна Пръстена, та да не се изплъзне и да стори някоя пакост. Във всеки случай това не го вдъхнови. Той изрече няколко „подходящи думи“, както биха ги нарекли в Графството:
— Най-дълбоко сме удовлетворени от вашия любезен прием и се осмелявам да изразя надеждата, че кратката ми визита ще помогне за подновяването на традиционните дружески връзки между Графството и Брее.
Тук той се смути и се закашля. Цялата зала гледаше към него. „Песен!“ — извика един от хобитите. „Песен! Песен!“ — ревнаха останалите. — „Хайде, драги господине, изпей ни нещо, дето не сме чували досега!“
За миг Фродо постоя със зяпнала уста. После от отчаяние запя една смешна песен, която Билбо обичаше (и дори се гордееше с нея, защото сам бе измислил думите). В нея ставаше дума за хан и навярно затова му дойде наум тъкмо сега. Ето пълния й текст. Днес от него са останали само няколко думи.