Междувременно край огнището се разгоря спор. Господин Мажирепей бе дотърчал и сега се мъчеше да изслуша едновременно няколко противоречиви описания на събитието.
— Видях го с очите си, господин Мажирепей — говореше един хобит. — Или по-точно не го видях, ако разбирате какво искам да кажа. Той просто изчезна, на въздух стана, дето се вика.
— Не думайте, господин Пелински! — възкликна озадаченият ханджия.
— Ще думам! — заяви Пелински. — И си го мисля отгоре на това.
— Сигурно има някаква грешка — поклати глава Мажирепей. — Онзи господин Подхълмов беше прекалено плътничък, за да стане на въздух… или на пушек, което е по-вероятно в тази зала.
— Добре де, ами къде е сега? — викнаха гласове от няколко страни.
— Откъде да знам? Прав му път, да ходи където си ще, стига утре да си плати сметката. Ето, господин Тук например не е изчезнал.
— Е, аз видях, каквото видях и каквото не видях — упорито рече Пелински.
— А пък аз казвам, че има някаква грешка — повтори Мажирепей и взе да събира върху таблата изпочупените съдове.
— Разбира се, че има грешка! — обади се Фродо. — Не съм изчезвал. Ето ме! Просто си приказвах в ъгъла с Бързоход.
Той пристъпи в светлината на огнището, но повечето посетители се отдръпнаха още по-смутено отколкото преди. Ни най-малко не ги задоволи обяснението му, че след падането бил пропълзял пъргаво под масите. Раздразнени, мнозина местни хора и хобити тутакси напуснаха заведението — тая вечер нямаха настроение за по-нататъшни веселби. Неколцина мрачно огледаха Фродо и си зашушукаха, докато излизаха. Джуджетата и последните двама-трима Големи хора станаха и пожелаха „лека нощ“ на съдържателя, но не и на Фродо и спътниците му. Не след дълго в залата остана само Бързоход, седнал незабелязан край стената.
Господин Мажирепей не изглеждаше особено обезпокоен. Той с основание разчиташе, че заведението тепърва ще се препълва много вечери наред, докато загадъчното произшествие не бъде обсъдено от край до край.
— Ама вие какво правите, господин Подхълмов? — запита той. — Подплашихте ми клиентелата и изпотрошихте халбите с вашите акробатики!
— Много съжалявам, че причиних такива неприятности — каза Фродо. — Стана съвършено неволно, уверявам ви. Просто нещастна случайност.
— Добре, господи Подхълмов! Но ако пак се наканите да се премятате, да правите магии или каквото и да е, предупреждавайте хората… и най-вече мен. Ние тук сме малко подозрителни към всичко необичайно… или по-точно тайнствено, ако разбирате какво искам да кажа. Не ги възприемаме отведнъж тия работи.
— Вече няма да правя нищо подобно, господин Мажирепей, обещавам ви. А сега смятам да си легна. Утре ще тръгна рано. Ще се погрижите ли понитата да бъдат готови в осем часа?
— Много добре! Но преди да си заминете, бих искал да поговорим насаме, господин Подхълмов. Току-що се сетих за нещо, което трябва да ви кажа. Само да не се засегнете. Сега имам още малко работа, а след това ще дойда в стаята ви, ако нямате нищо против.
— Разбира се! — каза Фродо, но сърцето му изтръпна. Запита се колко ли потайни разговори ще трябва да проведе, преди да си легне, и какво ще му разкрият. Нима всички се бяха съюзили срещу него? Започваше да подозира, че дори зад шишкавото лице на стария Мажирепей се крият черни замисли.
Глава 10
Бързоход
Фродо, Пипин и Сам се върнаха в сепарето. Вътре беше тъмно. Мери бе излязъл и огънят догаряше. Едва когато раздухаха жаравата и хвърлиха отгоре съчки, откриха, че Бързоход е влязъл с тях. Сега седеше спокойно на стола край вратата!
— Хей! — каза Пипин. — Кой си ти и какво искаш?
— Наричат ме Бързоход — отвърна той. — Твоят приятел може да е забравил, но беше обещал да си поговорим на спокойствие.
— Ако не се лъжа, твърдяхте, че може да чуя нещо полезно — каза Фродо. — Какво имате да ми съобщите?
— Няколко неща — отговори Бързоход. — Но, разбира се, на определена цена.
— Какво искате да кажете? — рязко запита Фродо.
— Не се стряскай! Искам да ти кажа, че ще ти съобщя каквото знам и ще ти дам добри съвети… но ще поискам възнаграждение.
— И какво ще е то, моля?
Сега Фродо подозираше, че е попаднал на мошеник, и смутено помисли, че е взел за из път само една дребна сума. Тя едва ли щеше да задоволи нехранимайкото, пък и не можеше да се лиши от нея.
— Няма да е повече, отколкото можеш да си позволиш — отвърна Бързоход и бавно се усмихна, сякаш четеше мислите на Фродо. — Искам само едно — да ме вземете за спътник, докато не реша да ви напусна.