— Гледай ти! — възкликна Фродо изненадан, но не особено облекчен. — Дори и да търсех нов спътник, не бих се съгласил, преди да узная подробно кой сте и с какво се занимавате.
— Превъзходно! — възкликна Бързоход, кръстоса крака и удобно се облегна назад. — Изглежда, отново си взел да поумняваш и това е добър знак. Досега беше прекалено безгрижен. Много добре! Ще ти кажа каквото знам, а за наградата ще решиш сам. Може би ще я дадеш с удоволствие, след като ме изслушаш.
— Започвай тогава! — каза Фродо. — Какво знаеш?
— Прекалено много и прекалено мрачни неща — зловещо изрече Бързоход. — Но що се отнася до твоите работи… — Той стана, бързо отвори вратата и надникна навън. После тихичко я затвори, седна и продължи с по-нисък глас: — Аз имам остър слух. Вярно, не мога да изчезвам, но често ми се е налагало да преследвам диви и хитри същества, тъй че обикновено знам как да остана незабелязан. Тази вечер бях зад един плет край Пътя, западно от Брее, когато откъм ридовете пристигнаха четирима хобити. Няма нужда да повтарям за какво разговаряха с Бомбадил и помежду си, но една фраза ме заинтригува. „Моля всички — каза един от тях, — не забравяйте, че името Торбинс не бива да се споменава. Ако трябва да се представя, ще бъда господин Подхълмов.“ Това ме заинтригува толкова много, че ги последвах насам. Веднага след тях се прехвърлих през оградата. Може би господин Торбинс има почтени причини да укрива името си, но ако е тъй, бих препоръчал на него и на спътниците му да бъдат по-предпазливи.
— Не виждам какъв интерес може да представлява името ми за някого в Брее и все още чакам да узная защо се интересуваш от него — гневно каза Фродо. — Може би господин Бързоход има почтени причини да шпионира и подслушва, но ако е тъй, бих му препоръчал да ги обясни.
— Добър отговор! — разсмя се Бързоход. — Но обяснението е просто: търсех хобит на име Фродо Торбинс. Трябваше да го намеря бързо. Знаех, че е изнесъл от Графството една… е, една тайна, засягаща мен и моите приятели. Само не ме разбирайте погрешно! — извика той, защото Фродо се надигна от стола, а Сам навъсен скочи на крака. — Ще пазя тайната много по-добре от вас. А тя наистина трябва да се пази! — Той се приведе напред, огледа ги и прошепна: — Бойте се от всяка сянка! През Брее са минали Черни конници. В понеделник, казват, един от тях дошъл по Зеления път от север, а по-късно се появил друг, пак по Зеления път, само че от юг.
Настъпи мълчание. Най-после Фродо се обърна към Пипин и Сам.
— Трябваше да се досетя от начина, по който ни посрещна стражникът. Изглежда, и ханджията беше подочул нещичко. Защо ни подканваше да отидем при компанията? И защо, защо, за Бога, се държахме толкова глупаво? Трябваше кротко да си стоим тук.
— По-добре би било — съгласи се Бързоход. — Ако можех, щях да ви попреча да отидете в общата зала, но съдържателят не ме пусна да ви видя и не искаше да ви предаде бележка.
— Мислиш ли, че той… — започна Фродо.
— Не, не мисля нищо лошо за стария Мажирепей. Той просто не обича загадъчни скитници като мене.
Фродо го изгледа озадачено.
— Е, приличам на същински мошеник, нали? — каза Бързоход. Устните му презрително се извиха и странна светлина проблесна в очите му. — Но дано да се опознаем по-добре. Надявам се тогава да ми обясниш какво стана в края на песента. Защото тази малка лудория…
— Чиста случайност! — прекъсна го Фродо.
— Не знам, не знам. Добре, нека е случайност. От тази случайност положението ти стана опасно.
— То едва ли би могло да се влоши — каза Фродо. — Знаех, че тези конници ме преследват; но сега поне изглежда, че са ме изтървали и са си заминали.
— Не разчитай на това! — рязко възрази Бързоход. — Те ще се върнат. И още ще дойдат. Има други. Аз знам броя им. Познавам тези Конници. — Той помълча и погледът му беше студен и твърд. — А на някои хора в Брее не може да се вярва. Бил Папратак например. Лоша слава се носи за него в Брее и съмнителен народ чука на портата му. Сигурно сте го забелязали в компанията — смугъл, ухилен тип. Шушукаше си много интимно с един от южните пришълци и двамата се изнизаха навън веднага след твоята „случайност“. Не всички южняци имат добри намерения; колкото до Папратак, той би продал каквото и да било на първия срещнат или пък би сторил зло просто за удоволствие.
— Какво ще продаде Папратак и какво го засяга моята случайност? — запита Фродо, все още решен да не разбира намеците на Бързоход.