— Вести за теб, разбира се — отвърна Бързоход. — Някои хора много биха се заинтересували от разказа за твоето изпълнение. След това едва ли ще имат нужда да узнаят истинското ти име. Струва ми се повече от вероятно да го чуят, преди още да е изтекла нощта. Стига ли ти това? За наградата решавай сам — дали ще ме вземеш за водач, или не. Но мога да ти кажа, че познавам всички области от Графството до Мъгливите планини, защото дълги години съм бродил из тях. По-стар съм, отколкото изглеждам. Мога да ви бъда полезен. От днес нататък ще трябва да напуснете открития път; Конниците ще дебнат по него и денем, и нощем. Можете да избягате от Брее. Докато грее слънце, навярно ще ви оставят да пътувате, ала няма да стигнете далече. Ще ви нападнат из пущинака, на някое диво място, където няма кой да ви помогне. Искаш ли да ви намерят? Те са страшни!
Хобитите го погледнаха и с изненада забелязаха, че лицето му е болезнено изкривено, а ръцете му са се вкопчили в подлакътниците на креслото. В стаята цареше покой и тишина, светлината сякаш бе помръкнала. Бързоход дълго седя, без да ги вижда, като че крачеше из някакъв далечен спомен или се вслушваше в недоловими нощни звуци.
— Това е! — извика той накрая, прокарвайки длан по челото си. — Може би знам за преследвачите повече от вас. Вие се боите от тях, но страхът ви още не е достатъчен. Утре ще трябва да избягате, ако можете. Бързоход знае как да ви преведе по незнайни пътеки. Ще го вземете ли?
Настана тежко мълчание. Фродо не отговаряше, съмнения и страх объркваха мислите му. Сам се намръщи, погледна господаря си и накрая не издържа:
— С ваше разрешение, господин Фродо, аз бих казал не! Тоя Бързоход тука ни предупреждава и казва „пазете се“. На това отвръщам да и нека да започнем най-напред с него. Той идва от Пущинака, а аз никога не съм чувал хубави думи за подобни хора. Ясно е, че знае нещо, дори повече, отколкото ми се нрави, но това не е причина да му позволим да ни отведе на някое диво място, където няма кой да ни помогне, както сам каза.
Пипин смутено се въртеше на стола си. Вместо да отговори на Сам, Бързоход обърна проницателния си поглед към Фродо.
— Не — бавно произнесе Фродо с наведени очи. — Не съм съгласен. Мисля… мисля, че в действителност не си такъв, на какъвто се правиш. Започна да говориш като хората от Брее, но гласът ти се промени. И все пак Сам е прав в едно: не виждам защо ни предупреждаваш да се пазим, а после искаш да те приемем на вяра. Защо се преструваш? Кой си? Какво знаеш в действителност за… за моите работи и откъде си го узнал?
— Урокът по предпазливост бе добре усвоен — мрачно се усмихна Бързоход. — Но предпазливостта е едно, а колебливостта — съвсем друго. Сами вече никога не ще стигнете до Ломидол и единственият ви шанс е да ми се доверите. Трябва да решавате. Готов съм да отговоря на някои въпроси, ако това може да ви помогне. Но дали ще повярвате на разказа ми, ако още не сте сигурни в мен? Слушайте все пак…
В този миг на вратата се почука. Появи се господин Мажирепей със свещи, а след него Ноб носеше кофи с гореща вода. Бързоход се отдръпна в един тъмен ъгъл.
— Дойдох да ви пожелая лека нощ — каза стопанинът, слагайки свещите по масите. — Ноб! Отнеси водата в стаите!
Мажирепей затвори вратата.
— Такива ми ти работи — започна той колебливо и смутено. — Ако съм объркал нещо, искрено съжалявам. Но ще се съгласите, работата край няма, а пък аз съм зает човек. Обаче тая седмица-две неща ми пришпориха паметта, дето се вика, пък дано не е много късно. Разбирате ли, бяха ме помолили да гледам за хобити от Графството, особено за един на име Торбинс.
— И какво общо има това с мен? — запита Фродо.
— Е, вие си знаете най-добре! — многозначително каза съдържателят. — Аз няма да ви издам; бяха ми казали, че този Торбинс ще пътува под името Подхълмов. Освен това ми дадоха описание, което доста добре ви подхожда, ако мога така да се изразя.
— Тъй ли! Да го чуем тогава! — прекъсна го Фродо.
— Дебело, червенобузесто дребосъче — тържествено произнесе Мажирепей.
Пипин се изхили, но Сам изглеждаше възмутен.
— „Това няма да ти помогне много, Пиволее, повечето хобити са такива“, рече ми той — продължи Мажирепей, хвърляйки бърз поглед към Пипин. — „Но този е по-висок и по-симпатичен от другите, освен това има трапчинка на брадичката. Наперено момче с лъскави очички.“ Да прощавате, ама той го рече, не аз.