— Той ли го рече? И кой е той? — нетърпеливо запита Фродо.
— А! Гандалф беше, ако знаете за кого говоря. Разправят, че бил магьосник, но магьосник или не, той ми е добър приятел. Сега обаче не знам какво ще ми рече, ако пак се видим. Няма да се чудя, ако ми вкисне всичкото пиво или ме превърне в цепеница. Малко кибритлия си пада. Но стореното си е сторено.
— Добре де, какво сте сторили? — подкани го Фродо, измъчен от бавното разнищване на мислите му.
— Докъде бях стигнал? — Ханджията помълча и щракна с пръсти.
— А, да! Старият Гандалф. Преди три месеца нахълта в стаята ми, без да чука. „Пиволее — казва, — утре сутрин заминавам. Ще направиш ли нещо за мен?“. — „Само го кажете“ — отвръщам аз. — „Бързам — казва той — и нямам време да го направя лично, но искам да изпратя вест в Графството. Имаш ли някой доверен човек да го пратиш натам?“ — „Мога да намеря някого — рекох аз, — сигурно утре или вдругиден.“ — „Нека да е утре“ — каза ми той и ми даде едно писмо. Адресирано е съвсем ясно.
Господин Мажирепей измъкна от джоба си плик и зачете адреса бавно и гордо (той ценеше репутацията си на грамотен човек):
— Писмо от Гандалф за мен! — извика Фродо.
— А! — каза Мажирепей. — Значи истинското ви име е Торбинс?
— Така е и вместо да питате, по-добре ми дайте незабавно това писмо и обяснете защо не сте го изпратили. Предполагам, че това искахте да ми кажете, макар че доста го увъртахте.
Горкият господин Мажирепей изглеждаше твърде смутен.
— Прав сте, благородни господине, и моля за извинение — каза той.
— Умирам от страх при мисълта какво ще рече Гандалф, ако стане някоя беля. Но не го задържах нарочно. Прибрах го да е на сигурно място. А пък на следващия ден не можах да намеря желаещи да отидат до Графството, нито на по-следващия, а моите хора си ми трябваха. И едно подир друго, едно подир друго, докато ми изхвръкна от ума. Аз съм зает човек. Ще направя каквото е по силите ми, за да оправя нещата. Само кажете, ако мога да помогна с нещо. Не заради писмото, а защото обещах на Гандалф. „Пиволее — рече ми той, — не след дълго този мой приятел от Графството може да пристигне насам заедно с още един. Ще се представи с името Подхълмов. Запомни това! Но не бива да питаш за нищо. Ако не съм с него, може да е в беда и да се нуждае от помощ. Направи каквото можеш и ще ти бъда признателен.“ Ето че сте тук, а и бедата не изглежда далече.
— Какво искате да кажете? — запита Фродо.
— Ония черни хора — прошепна кръчмарят. — Те търсят Торбинс и ако имат добри намерения, то тогава аз съм хобит. Дойдоха в понеделник и всички кучета заскимтяха, а гъските се разграчиха. Страшна работа, казвам ви. Ноб дотича да ми каже, че двама черни мъже питат на вратата за хобит на име Торбинс. Цялата му коса беше настръхнала. Рекох им на ония черни типове да се махат и треснах вратата, но разправят, че са задавали същия въпрос чак до село Сводче. Оня Скиталец, Бързоход, и той разпитваше. Помъчи се да се докопа до вас, преди да сте похапнали, представете си.
— Представяме си! — рязко изрече Бързоход, излизайки от сянката. — И ако го беше пуснал, Пиволее, щеше да спестиш много неприятности.
Стопанинът, смаяно скочи от стола.
— Ти! — викна той. — Където не те сее човек, там никнеш. Какво искаш сега?
— Той е тук с мое разрешение — каза Фродо. — Дойде да ми предложи помощта си.
— Е, вие сигурно най-добре си знаете — рече Мажирепей, хвърляйки подозрителни погледи към Бързоход. — Но ако аз бях на вашия хал, не бих тръгнал със Скиталец.
— А с кого би тръгнал? — запита Бързоход. — С някой дебел ханджия, който щеше да си забрави името, ако клиентите не му го подвикваха по цял ден? Тия приятели не могат вечно да стоят в „Понито“, нито пък да си идат вкъщи. Чака ги дълъг път. Би ли тръгнал да ги пазиш от черните мъже?
— Аз? Да напусна Брее? За нищо на света — заяви изплашеният до смърт господин Мажирепей. — Но защо не постоите тук на спокойствие, господин Подхълмов? Какви са тия нелепи истории? Бих искал да знам какво търсят тия черни мъже и откъде идат?
— Съжалявам, не мога да обясня всичко — отговори Фродо. — Разказът е дълъг, а аз съм уморен и много изплашен. Но ако възнамерявате да ми помогнете, длъжен съм да ви предупредя, че ще бъдете под заплаха, докато съм във вашия дом. Тия Черни конници — не съм сигурен, ала мисля… боя се, че идват от…
— Те идват от Мордор — тихо каза Бързоход. — От Мордор, Пиволее, ако това ти говори нещо.