Черните фигури избягаха от къщата. Тичайки, една от тях изтърва на прага хобитово наметало. От пътя се раздаде звук на копита, премина в галоп и затрополи надалеч в нощта. Из целия Щурчов дол отекваха рогове, крещяха гласове, търчаха крака. Но Черните конници вихрено препускаха към Северната порта. Нека си свири дребният народ! Саурон ще се заеме с тях по-късно. Сега имаха друга задача — вече знаеха, че къщата е празна и Пръстенът е изчезнал. Те прегазиха стражите на портата и изчезнаха от Графството.
През нощта Фродо ненадейно се събуди от дълбока дрямка, сякаш бе го стреснал някакъв звук или нечие присъствие. Видя Бързоход, седнал нащрек на стола си. Не помръдваше, но в очите му проблясваха лъчи от ярките пламъци в огнището.
Скоро Фродо отново заспа, но воят на вятъра и тропот на копита смущаваха сънищата му. Вятърът сякаш обикаляше къщата и я разтърсваше; в далечината бясно свиреше рог. Той отвори очи и чу как в двора на хана някакъв петел пее колкото му глас държи. Бързоход бе дръпнал завесите и със звън разтваряше капаците на прозорците. Първите бледи лъчи на зората изпълниха стаята и отвън нахлу прохладен въздух.
След като ги събуди, Бързоход веднага ги отведе в спалните им. Щом ги видяха, хобитите разбраха колко разумен е бил съветът му — насилените прозорци висяха накриво и завесите плющяха; леглата бяха разхвърляни, накълцаните възглавници се търкаляха по пода, а кафявата къделя бе раздрана на парчета.
Бързоход незабавно повика стопанина. Горкият господин Мажирепей изглеждаше сънен и уплашен. Не бил мигнал цяла нощ (твърдеше той), ала не чул нито звук.
— Откакто се помня, такова нещо не е било! — викна той и ужасено вдигна ръце. — Гостите да не могат да си спят в леглата, да ми съсипят хубавите възглавници и прочие! Какво ли ни чака?
— Мрачни времена — каза Бързоход. — Но засега може да те оставят у на мира, щом се отървеш от нас. Потегляме незабавно. За закуската не се грижи — ще трябва да се задоволим с по една-две хапки на крак. След няколко минути багажът ще бъде събран.
Господин Мажирепей изтича да види дали понитата са готови и да им донесе „хапките“. Но скоро се върна слисан. Понитата бяха изчезнали! През нощта някой бе отворил вратите на конюшнята и сега тя беше празна — липсваха не само понитата на Мери, но и останалият добитък.
Вестта съкруши Фродо. Каква надежда имаха да стигнат пеш до Ломидол, когато враговете ги преследваха с коне? Със същия успех можеха да се запътят и към Луната. Бързоход дълго мълча, оглеждайки хобитите, сякаш преценяваше силата и смелостта им.
— С понитата нямаше да избягаме от конниците — замислено каза той най-сетне, сякаш се досещаше за мислите на Фродо. — Там, откъдето смятам да ви преведа, и пеша ще се движим почти със същата скорост. Аз поне нямах намерение да яздя. Друго ме тревожи — храната и багажите. Оттук до Ломидол можем да се надяваме само на онова, което ще носим, а трябва да предвидим и нещичко в повече, защото може да ни забавят или да ни принудят да заобикаляме далеч от прекия път. Колко можете да носите на гръб?
— Колкото трябва — каза Пипин. Сърцето му се свиваше, но той се мъчеше да покаже, че е по-як, отколкото изглежда (и се чувства).
— Аз мога да нося за двама — предизвикателно заяви Сам.
— Нищо ли не може да се направи, господин Мажирепей? — запита Фродо. — Няма ли да намерим чифт понита в селото или поне едно, колкото за багажа? Не вярвам да ни ги дадат под наем, но можем да ги купим — неуверено добави той, като се питаше дали е в състояние да си позволи подобни разходи.
— Съмнявам се — печално каза съдържателят. — Няколкото местни понита за езда бяха в моя обор и са изчезнали. Колкото до впрегатните коне, понита и прочие, в Брее те са съвсем малко и няма да са за продан. Но ще сторя каквото мога. Ей сега ще изръчкам Боб от леглото и ще го пратя да поразпита.
— Да — колебливо се съгласи Бързоход, — така ще е най-добре. Боя се, че ще трябва да намерим поне едно пони. Но така губим всякаква надежда да потеглим рано и да се измъкнем незабелязано! Със същия успех можехме да изсвирим с рог, за да обявим пътуването си. Не ще и дума, това е влизало в техния план.
— Всяко зло за добро — каза Мери. — Докато чакаме, ще можем да закусим, и то на маса. Дайте да спипаме Ноб!
В крайна сметка закъсняха повече от три часа. Боб се върна и докладва, че из цялата околност няма кон или пони за продан освен едно, за което Бил Папратак бил склонен да се пазари.
— Нещастно, старо, прегладняло добиче — каза Боб, — но ако добре познавам Бил Папратак, както сте закъсали, ще ви изкопчи поне тройната му цена.