— Виж — каза той, сочейки надолу.
Бързоход мигновено се хвърли на земята зад кръглите руини и дръпна Фродо до себе си. Мери се просна край тях.
— Какво има? — прошепна той.
— Не знам, но се боя от най-лошото — отвърна Бързоход.
Те бавно пропълзяха към ръба на пръстена и надникнаха през пролуката между два нащърбени камъка. Вече не беше много светло, ясното утро отминаваше и нахлулите от изток облаци покриваха превалящото слънце. И тримата видяха черните точици, но нито Фродо, нито Мери можеха ясно да различат очертанията им; и все пак нещо им подсказваше, че там, далече в низината, Черните конници се сбират на Пътя в подножието на хълма.
— Да — каза Бързоход, чийто зорък поглед не оставяше място за съмнения. — Врагът е тук.
Бързо пропълзяха настрани и се спуснаха по северния склон да потърсят другарите си.
Сам и Перегрин не бяха стояли със скръстени ръце. Те бяха изследвали долчинката и околните склонове. Недалече откриха бистър извор, а около него — стъпки, оставени преди не повече от ден-два. В самата долчинка намериха пресни следи от огън и други останки от набързо приготвен бивак. В единия край на низината имаше няколко паднали скали. Зад тях Сам се натъкна на грижливо подреден запас от съчки.
— Питам се дали старият Гандалф не е бил тук — каза той на Пипин. — Който и да е оставил тези неща, изглежда, е имал намерение да се върне.
Бързоход живо се заинтересува от откритията им.
— Трябваше да избързам и сам да изследвам тия места! — възкликна той и изтича към извора да огледа отпечатъците.
— Точно от това се боях — каза той, когато се върна. — Сам и Пипин са изпотъпкали меката пръст и следите са повредени и размесени. Неотдавна тук са идвали Скиталци. Те са оставили съчките. Но има и някои по-нови следи, които не са от тях. Поне един човек с тежки ботуши е стъпвал тук преди ден-два. Поне един. Не съм сигурен, но мисля, че ботушите са били повече.
Той замълча и се унесе в тревожни мисли. Пред очите на хобитите преминаха като видение Черните конници с плащове и тежки ботуши. Ако те бяха открили долчинката, Бързоход трябваше час по-скоро да ги изведе оттук. Откакто бе чул, че враговете им са на Пътя, Сам оглеждаше падината с неприязън.
— Не е ли по-добре бързо да се махнем оттук, господин Бързоход? — нетърпеливо запита той. — Вече става късно, а тая дупка не ми се нрави. Сърцето ми се свива някак в нея.
— Да, разбира се, незабавно трябва да решим какво да правим — отвърна Бързоход и погледна нагоре да прецени часа и времето. После въздъхна. — Е, Сам, и на мене не ми се нрави това място, ала не ми идва наум къде другаде бихме могли да отидем, преди да се мръкне. Тук поне сме укрити засега, а ако потеглим, най-вероятно ще ни зърнат съгледвачите. Можем само да се отклоним далече от пътя си, на север от хълмовете, а там местността е открита като тук. Ако искаме да се укрием в гъсталаците на юг, ще трябва да пресечем Пътя, а той е под наблюдение. На много мили северно от Пътя местността е гола и пустинна.
— Могат ли Конниците да виждат? — попита Мери. — Искам да кажа, че сякаш използват не толкова очите, колкото носовете си и се мъчат да ни подушат, ако това е точната дума. Поне през деня е така. Но щом ги видя долу, ти ни накара да залегнем, а сега разправяш, че ще ни зърнат, ако потеглим.
— Прекалено небрежен бях на върха — отговори Бързоход. — Много исках да открия знак от Гандалф, но не биваше тримата да се изкачваме и да стоим там толкова дълго. Защото черните коне могат да виждат, а Конниците използват за съгледвачи птици и хора, както открихме в Брее. Самите те не виждат като нас светлия свят, но фигурите ни хвърлят в съзнанието им сенки, които само обедното слънце може да изтрие; а в мрака различават множество недостъпни за нас образи и форми — тогава са най-опасни. И по всяко време надушват живата кръв, ненавиждат я и жадуват за нея. Те имат и други сетива освен нюх и зрение. Ние усещаме присъствието им — то разтревожи сърцата ни веднага щом дойдохме, още преди да ги бяхме видели; те ни усещат още по-остро. Освен това — добави той и гласът му се снижи до шепот — Пръстенът ги привлича.
— Няма ли спасение? — запита Фродо и отчаяно се огледа. — Ако побягна, ще ме видят и ще ме преследват! Ако остана, ще ги привлека към себе си!