Чуха се стонове от някои от по-младшите служители в залата.
Райън погледна през рамо към един от служителите до вратата:
- Свържи ме с Кувчек. Аз ще поискам изтеглянето. Той е тъпак, но няма време да се занимаваме с протокола. Ще му целувам задника, ако трябва, за да измъкнем хората си.
Стрелбата в базата на ЦРУ, известна като „Фарът“, се засилваше - прозорците от всички страни бяха потрошени, което значеше, че ги обстрелват отвсякъде, а покривът се покри с дупчици - най-малко един от стрелците се намираше някъде нависоко. До момента американците на балконите и на покрива не можеха да установят със сигурност кой от тълпата или по съседните хълмове стреля по тях.
Навсякъде из базата горяха огньове от коктейлите „Молотов“. Няколко кофи за боклук в южния край на двора бяха напълно погълнати от пламъци, а тревата от двете страни на пътя до паркинга димеше.
Един от хората от „Делта“ на втория етаж беше улучен високо в рамото от куршум, който счупи ключицата му, а дланта на един от охранителите беше разкъсана и с натрошени кости от рикоширал куршум. И двамата сега се намираха на закрито, но един от операторите от „Делта“ ги превързваше с материалите от малката аптечка на гърдите си, защото всички медикаменти се намираха в колите отвън, в източния край на двора.
Рекс, който лежеше на покрива с пушката с оптичен прицел, оглеждаше далечните покриви и търсеше снайперисти. Това ставаше бавно, защото той трябваше да лази под климатика, за да гледа в различните посоки. Мът помагаше с бинокъла си, но и той, изглежда, винаги насочваше бинокъла встрани от стрелеца. Останаха с впечатление, че тази далечна стрелба е координирана, за да не им позволява да предприемат нищо.
Един от хората от „Делта“ на горните балкони падна, ударен с куршум в стоманената плочка на гърдите. Човекът до него го завлече вътре, прегледа го и се обади на Мидас.
Мидас се намираше в комуникационната зала на втория етаж заедно с Биксби. Изгледа резидента на ЦРУ и каза:
- Тази стрелба е прекалено точна като за необучени цивилни задници.
Биксби кимна.
- Може да са местни полицаи или дезертьори от украинската армия, или пък запасняци, обучавани от ФСБ. По дяволите - добави той, - нищо чудно през границата дори да са дошли спецназовци с цел дестабилизиране. Но знай, че който и да е там, отвън, иска да ни превземе.
Джон Кларк, Динг Чавес и Доминик Карузо се появиха на вратата. Кларк запита:
- Момчета, какво казват от Ленгли?
Мидас отговори:
- Изпратили са хеликоптери. След двадесетина минути трябва да ни вземат два Ми-8 на украинските ВВС.
Карузо каза:
- Искате ли да измъкна нещо от колите, преди да се махнем оттук?
Мидас поклати глава.
- Ще ги взривим, след като излетим. Не искам никой да излиза, преди да ни осигурят прикритие от въздуха.
Няколко минути по-късно Кларк, Чавес и Карузо стояха в малкото фоайе, загледани в поредния коктейл „Молотов“, който прелетя над стената и избухна в пламъци на земята. Продължаваха да ги обстрелват от всички страни. Вече никой не пазеше портала - охраната се намираше по балконите заедно с хората от ЦРУ и от „Делта“.
Група протестиращи в цивилни дрехи, все млади мъже, блъскаха заключената метална порта, но до момента никой не беше успял да проникне вътре.
Телефонът в джоба на Кларк звънна и той отиде до стълбището, за да потърси по-тихо място, преди да отговори.
- Кларк.
- Господин К. Обажда се Сам.
- Какво има?
- Гавин следи предавателите, които снощи сложихме на колите. Две от тях напуснали града към четири сутринта, но не знаехме закъде. Гавин смята, че се е досетил.
- Къде отиват?
- За Севастопол. Ще стигнат там след час.
- Интересно. Имах усещането, че в нападението участват бандити от „Седемте каменни мъже“. Ти потвърди подозренията ми.
- Искаш ли да дойдем? Можем веднага да идем на летището, да се качим на нещо и да пристигнем бързо.
- Не - отговори Кларк. - Вие, момчета, си вършете работата. Ние тук сме притиснати, но идват да ни измъкнат по въздуха. Не знам къде ще ни откарат, но като кацнем, ще се обадя, ако ни трябва помощ да стигнем до Киев.
- Разбрано. Крийте се.
Докато чакаха хеликоптерите, въоръжените мъже във „Фарът“ се оглеждаха за цели в околните сгради и по хълмовете. Без оръжие в ръцете си, тримата оператори от Колежа се чувстваха безполезни и чакаха да ги измъкнат от тази опасност, но това се промени, когато по радиостанцията съобщиха за поредния ранен. Динг и Доминик затичаха нагоре по стълбите към третия етаж, където откриха един от техниците от ЦРУ, ранен от късметлийско попадение - куршумът беше преминал през прозореца на един балкон, оттам през вътрешната стена и попаднал в гърдите му. Намерили го бяха легнал с широко отворени очи и сега Динг и Доминик опитваха да го съживят. Но куршумът, изглежда, беше пронизал сърцето му и не можеше да се направи нищо. Двамата помогнаха на другите техници от ЦРУ да извлекат тялото надолу по стълбите -бавна, трудна и изморителна задача, след което го сложиха в чувал до предната врата, за да го занесат бързо в хеликоптера, когато той пристигне.