Двата тлъсти сиви хеликоптера Ми-8 дойдоха от север малко след три следобед. Хората на покрива уведомиха Мидас, който веднага се зае да събира хората от позициите им по балконите и да ги изпраща във фоайето. Помогнаха на двамата ранени да слязат и да се настанят до тялото на убития техник.
Мидас говореше с пилотите на хеликоптерите - предупреди ги за спорадичната стрелба, и те отвориха страничните си врати, откъдето изникнаха картечници. Но според Мидас пилотите изобщо не подхождаха така внимателно, както изискваше ситуацията. Летяха близо един до друг, точно над протестиращите в парка, и направиха само един бавен кръг в търсене на цели, преди единият от тях да се спусне към „Фарът“.
Мидас остана с впечатление, че пилотите смятат, че самото им присъствие ще обезкуражи стрелците, и се обади да ги предупреди, че наближават гореща зона и трябва да действат по съответния начин.
Но хеликоптерите отгоре не промениха изобщо своята тактика.
Между колите на паркинга и оградата отпред имаше достатъчно място само за един хеликоптер, затова първият кацна, а другият остана отгоре, за да го прикрива.
За момент стрелбата спря и, изглежда, виковете на тълпата поутихнаха при вида на кацащия хеликоптер. Мидас отвори входната врата на фоайето и двамата с Биксби излязоха отвън, за да напътстват хеликоптера.
Когато машината се спусна на около сто и двадесет метра над тях, Мидас и Биксби забелязаха ярка светлинка над източната ограда. Тя мина бързо между два жилищни блока от далечната страна на парка пред базата. И трепкаше бързо по пътя си нагоре към хеликоптера в синьото небе.
Някой на борда забеляза ракетата или пък имаха предупредителна система. Хеликоптерът се наклони рязко надясно. Биксби и Мидас видяха как стрелците до вратите отскочиха навътре при опита на машината да се отстрани от пътя на ракетата.
Тя мина край опашния винт и отлетя безобидно нагоре.
Но не и втората. Тя също дойде от изток - двамата мъже пред входа на сградата не видяха откъде, и се заби в корпуса на хеликоптера, малко зад отворената странична врата.
Първоначалната експлозия не беше нищо особено, но почти веднага последва втора, която разцепи машината и разкъса лопатите на парчета. Центробежните сили отхвърлиха разкъсаните парчета метал на почти километър във всички посоки, а горящите отломки паднаха от стотина метра и се забиха посред парка в група протестиращи.
Над стените на базата избухна огнено кълбо, последвано от колона черен дим, която се издигна към небето.
Вторият хеликоптер така и не отговори на стрелбата. Кръжеше на триста метра, но секунди след като първата машина падна на земята, той се обърна на север и избяга.
Хората в базата се разкрещяха, но Биксби и Мидас останаха безмълвни няколко секунди.
- Ще се обадя в Ленгли - каза резидентът на ЦРУ и влезе във фоайето.
41.
Президентът Джак Райън научи за свалянето на украинския хеликоптер в същия момент, в който за това научиха и останалите хора в залата при него - три минути след събитието. Всички в залата и хората на мониторите разговаряха помежду си с напрегнати от болка и разочарование лица, за да търсят ново решение. Някои от тях - военни, дипломати, разузнавачи - знаеха от личен опит какви са опасностите и Джак разбираше, че няма нужда да изтъква необходимостта от употреба на пълните сили и тежест на Съединените щати за изтеглянето на „Фарът“.
Джак Райън освободи посланичката на страната си в Украйна, за да се обади по телефона на украинците и да ги накара да изпратят войска в базата „Фарът“. По време на разговора с украинския президент преди няколко минути Райън каза, че знае, че всички военни в района, които могат да помогнат за спасяването, са преместени към границата с Русия. Поради това не хранеше надежди, че обсадената база на ЦРУ може да се надява на конвой бронирани коли. Все пак не искаше да се откаже, без да е опитал всички възможности, и затова нареди на посланичката да положи всички усилия, за да изиска необходимото.