Една дигитална карта на стената представяше Украйна и мястото на американските сили там и всички в стаята гледаха към нея, докато обсъждаха възможностите. Разговорите между тях бързо преминаваха в спорове, но Райън ги връщаше към задачата.
Президентът Джак Райън имаше много титли, но в момента изпълняваше длъжността на върховен главнокомандващ - този, който трябваше да дава трудните заповеди, за които се нуждаеше от специалисти - от тях трябваше да получава най-добрата информация по възможно най-бързия и ефикасен начин. Джак вече не беше офицер от армията, нито пък от разузнаването. Сега работеше в изпълнителната власт и имаше за цел да контролира ситуацията, за да се реши проблемът.
При поредната разгорещена дискусия между един помощник на директора на Съвета по националната сигурност към Белия дом и съветник по военноморските въпроси към Комитета на началник-щабовете Райън ги смълча, като вдигна ръка. След това погледна мониторите на стената в далечния край.
- Искам да чувам само Бърджис и Кенфийлд. Не може да няма някакви подготовки за подобен случай. Какви аварийни мерки сме подготвили за момчетата в базата „Фарът“ в случай на нападение?
Бърджис отговори:
- В Украйна имаме „Делта“, рейнджъри и специални армейски сили, но те са разпръснати из цялата страна в подготовка за нападението от Русия, а и не са предвидени да действат като сили за бързо реагиране. В украинската база „Била церква“ имаме няколко армейски хеликоптера „Блек Хоук“ - базата се вижда тук на картата над Севастопол. Полетът е само няколко часа на север. Можем да подготвим отряд за бързо реагиране и да го изпратим още сега, но ракетите създават изключително голям риск за хеликоптери, без да им осигурим някаква отбрана на земята.
Директорът на ЦРУ Кенфийлд имаше дори по-малко оператори от министъра на отбраната.
- Господин президент, тъй като Украйна е съюзник, нашите планове за бързо измъкване на хората ни от страната включват отбрана от местните сили.
- Да - каза Райън, като тупаше с пръсти по бюрото си замислен. - Но не се получи много добре.
Един съветник в Белия дом, морски пехотинец и служител в Пентагона, полковник на име Дайъл, вдигна ръка в края на масата.
Райън забеляза жеста.
- Полковник?
- Господин президент, в Лодз, Полша, имаме два самолета „Оспри“ V-22 с поделение морски пехотинци - обучават се със силите на НАТО. Не са части за бързо реагиране, но пък са морски пехотинци. Мога до половин час да осигуря излитането им с две дузини стрелци. Полетът ще продължи около деветдесет минути.
- Ами отбраната на самолетите „Оспри“? - запита Райън. -Помня, че на товарната рампа отзад имат картечница, но това не ми изглежда много срещу заплахите около базата.
- Вярно е - отвърна Дайъл, - тези самолети не са най-добрата платформа за кацане в гореща зона като тази. Но пък точно те имат междинна отбранителна оръжейна система - картечница в купол на корема, свързана с преднонасочен инфрачервен прицел и телевизионна камера. Управлява се от стрелец вътре в самолета.
- Тази огнева мощ достатъчна ли е?
Райън изобщо не искаше да изпраща два екипажа и две дузини морски пехотинци в бой, без да могат да се защитават във въздуха.
Дайъл отговори:
- Господин президент, това е трицевно миниоръдие с калибър 7,62 милиметра и изстрелва по три хиляди куршума в минута. Това, заедно с петдесеткалибровата картечница отзад, ще хвърли доста американско олово в боя при кацането и при излитането. На земята съм готов да изправя двадесет и четирима стрелци от морската пехота срещу петстотин въоръжени размирници през всеки ден от седмицата. Бих предпочел да имам там повече пушки и самолети, но тъй като ситуацията е екстремна, според мен това е най-добрият ни шанс.
- Боб - нареди Райън, като се обърна към Бърджис, - действай. Ако можем да измъкнем базата от украинците, преди нашите самолети да стигнат там, ще им наредим да се върнат, но засега да тръгват.
Бърджис кимна, обърна се към хората си в Пентагона и операцията започна.
Но президентът Райън не остана доволен.
- Дами и господа, това е план за след два часа, но не сме приключили. Не ми се струва, че базата ще издържи два часа. Искам да знам какво можем да направим през следващите шестдесет минути, за да не я превземат.
Бърджис въздъхна и вдигна ръка.
- Честно казано, сър, без помощта на местните сили не знам какво ще можем да направим.
Райън хвърли поглед към полковник Дайъл, който също нямаше отговор.
Но един от помощниците на Дайъл, аташиран към Белия дом, беше млад майор от ВВС - афроамериканец. Той седеше до стената зад своя шеф, от лявата страна на Райън, и когато Дайъл не можа да предложи нищо, майорът бързо се извърна към президента. Но не каза нищо, а отклони поглед надолу към дланите си. Райън остана с впечатлението, че офицерът има някакво предложение. Приведе се, за да прочете името на униформата му.