Выбрать главу

- Майор Адойо? Какво ще добавите?

- Извинете, сър - отговори майорът.

- Не се извинявайте. Елате до масата и говорете.

Адойо се подчини, като премести стола си до този на полковник Дайъл. Изглеждаше нервен и Райън отбеляза това.

- Спокойно, Адойо. Определено е във ваш интерес да говорите повече от всеки друг в тази зала. Искам да чуя какво имате да ни кажете.

- Ами, сър... точно сега имаме ескадрила F-16 от 22-ри изтребителен полк в базата на ВВС в Инджирлик, в Турция. Това е от другата страна на Черно море. Аз самият работех там. По права линия няма и двеста и петдесет мили до Крим.

Министърът на отбраната почти изкрещя от монитора към младия майор:

- Няма да бомбардираме цивилното население в приятелска...

Президентът Райън вдигна ръка. Бърджис мигновено млъкна.

- Продължавайте, майоре.

- Знам, че не можем да нападаме хората на земята, но ако имаме самолет на пистата или във въздуха около Инджирлик с достатъчно гориво, ще можем да пуснем самолетите на бръснещ полет с околозвукова скорост над базата на ЦРУ до тридесет или четиридесет минути.

Майорът сложи длани на масата и продължи:

- Искам да кажа... това няма да реши въпроса, но би могло да накара някои хора да забавят темпото за известно време.

След кратка пауза Адойо каза:

- Това е стандартна практика в нашата доктрина. През цялото време го правихме в Ирак. Ако се нуждаете от въздушна подкрепа, но не можете да хвърляте бомби заради близост с невоюващи, правиш следващото най-добро нещо. Летиш ниско, бързо и шумно. Вдигаш шум и къртиш пломби.

Президентът Райън погледна към монитора с Бърджис.

- Боб? Защо не, по дяволите? Все е нещо.

Бърджис не харесваше идеята.

- Не знаем дали така ще разпръснем тълпата, или пък ще накараме въоръжените нападатели да се скрият.

- А какво имаме да губим? Може ли някой около базата да свали нашите изтребители?

Адойо измърмори:

- В никакъв случай, мамка му.

След това изстена, защото осъзна, че е отговорил на глас на въпрос, поставен на министъра на отбраната, и още по-лошо, беше изпсувал пред президента на Съединените щати.

Президентът Райън изгледа полковник Дайъл.

- Майор Адойо казва „В никакъв случай, мамка му“. Вие какво казвате, полковник?

- Ами знаем само, че противникът има малокалибрено оръжие. Един изтребител, който прелита над него с почти звукова скорост, няма да падне от нечий куршум или ръчен гранатомет, това е сигурно.

Райън помисли за дипломатическите проблеми и каза:

- Ще го направим.

Вдигна поглед към Скот Адлър веднага след като приключи с даването на заповеди, защото знаеше, че държавният секретар никак няма да хареса идеята.

Първи се обади Адлър:

- Господин президент, изпращането на лековъоръжен транспортен самолет за аварийно изтегляне е едно. Но да пратиш изтребители бомбардировачи над Черно море, е друго нещо. Руснаците ще откачат.

Райън отговори:

- Разбирам това и ще трябва да се оправяме с този случай. Първо искам да кажа на украинците, след това искам лично да се обадиш по телефона на руския министър на външните работи до десет минути. Ако не го намериш, свържи се с някой друг. Кажи им, че ще прелитаме над Севастопол с позволение от украинското правителство. Кажи им, че разбираме, че Крим е полуавтономен район, че е съседен на Русия и че полетът е провокативен. Но точно сега единствената ни грижа е безопасността на застрашените наши служители, които, трябва да се подчертае, са там само защото са част от програмата „Партньорство за мир“. Кажи им, че искаме благословията им, но че приемаме и мълчаливо съгласие.

Джак вдигна ръка и продължи:

- Всъщност можеш да им кажеш, че няма да се оттеглим, ако ще да вдигнат адска врява по телевизията или пък да подадат официален протест в НАТО или в Обединените нации. Но им кажи, че това ще се случи след около половин час. Всяка намеса от страна на Русия ще ескалира в нещо, което никоя страна не желае.

Адлър, висшият американски дипломат, получаваше заплата, за да мисли за последиците.

- Кремъл ще иска нещо в замяна - каза той.

Райън имаше готовност за пазарлък.

- Добре. Ще махнем няколко бойни кораба от Черно море или нещо такова, но не и преди нашите хора да се измъкнат. Ако ще ти трябвам за разговор по телефона с министъра на външните работи или дори със самия Володин, аз ще бъда тук.