- Виждам един с автомат. На петнадесет метра вдясно от падналия хеликоптер. И е заобиколен от цивилни. Не мога да стрелям - изръмжа разочарован той.
Динг отговори:
- Аз виждам двама с автомати. Смесили са се с тълпата на север от парка. Възползват се от цивилните, за да се доберат до портала.
- Ще опитат да влязат, нали? - запита Доминик.
- Да влязат, да прескочат. Знам ли. Да. Ще влизат - отговори Чавес.
- И защо е всичко това? - запита Доминик.
В стаята при тях влезе Кларк заедно с Биксби. Коленичиха зад едно бюро, за да се крият от снайперисти. Кларк каза:
- Имам версия.
- Искам да я чуя - отвърна Биксби.
- Руснаците искат да превземат тази сграда и да разбият операция на ЦРУ в Крим. Ще използват случая, за да оправдаят нахлуването.
- Но това място не е достатъчно даже и за Володин като оправдание за инвазия - възпротиви се Биксби.
- Може би - отговори Кларк, като се взираше през прицела. - Но ако Таланов проведе още някое нападение под чуждо знаме, както направи с Бирюков и Головко, ще обвини американските натрапници за това. Ако успеем да излезем и да унищожим оборудването, няма да им е толкова лесно да включат ЦРУ в схемата си.
- Значи, ако се докопат до оборудването, за да го използват за доказателство, ние не сме им нужни нито живи, нито мъртви - отбеляза Биксби.
- Така излиза.
В далечния край на парка се появи училищен автобус. Динг и Доминик го проследиха с автоматите си, докато минаваше край горящия хеликоптер. Автобусът набра скорост - шофьорът, изглежда, не се притесняваше за демонстрантите по улицата. Те отскачаха бързо пред ускоряващия автобус.
На втория етаж цареше тишина, докато мъжете наблюдаваха автобуса. Накрая Карузо каза с безизразно лице:
- Да, този идва да ни спаси.
Това беше опит за предсмъртна шега. Знаеше, че не идват за спасение, а автобусът само даваше началото на следващото нападение.
Автобусът се блъсна в желязната порта, която се огъна и откърти част от каменната стена. Водачът опита да насочи автобуса към паркинга, но Динг, Доминик и няколко бойци с автомати в сградата изпратиха куршуми в стъклото пред шофьора, автобусът зави рязко надясно и се блъсна в оградата отвътре.
Почти веднага две мини удариха покрива на сградата и светлините в нея угаснаха.
Мидас се намираше някъде горе - гласът му прозвуча по радиостанцията:
- Хвърляйте газ през стената. Всичкия. И влезе ли някое копеле вътре, искам да го убиете.
Динг презареди и в същия момент видя как двама души се прехвърлят над северната стена близо до училищния автобус.
-Дом! Десет часа!
- Ясно - отвърна Карузо и стреля по мъжете в момента, в който скочиха, като уби единия и рани другия, а трети падна обратно навън в опит да се измъкне от стрелбата.
По Южната стена се качиха още мъже, стрелбата се усили и точно когато Карузо излезе на балкона, за да се прицели натам, край главата му изсвистяха силно няколко куршума.
Дом се просна, но чу зад себе си силно охкане.
Чавес и Кларк се завъртяха и рязко погледнаха през рамо.
Кийт Биксби се намираше зад тях, до входа на кабинета. Видяха как той пристъпи назад и падна по лице.
- Биксби?
Кларк изпълзя до него на ръце и колене, като се придържаше встрани от вратата за балкона. Претърколи резидента на ЦРУ по гръб и забеляза разфокусираните му очи и дупката от куршум отстрани на главата.
Кларк разбра веднага, че няма какво да стори.
След момент в коридора влязоха двама от ЦРУ с аптечка в ръце.
Кларк се върна при автомата си в кабинета, където Доминик и Динг лежаха проснати по корем.
- Шефът на местната резидентура е мъртъв - каза мрачно Кларк.
През стените се прехвърлиха още хора - отначало по един и по двама. За мъжете от Колежа това не приличаше на нападение от военни. Кларк по-скоро смяташе, че тези са от „Седемте каменни мъже“. Обучени бяха да стрелят и имаха заповед да превземат базата на ЦРУ, но истинската опасност за американците тук представляваха снайперистите и минохвъргачката. Те със сигурност бяха от руската армия, може би спецназовци от ФСБ, дошли със заповед да превземат базата, преди хората и вещите в нея да бъдат изнесени.
Американците в базата можеха да се справят без усилие с тези нападатели без точната и непрекъсната стрелба от снайперистите и минохвъргачката, заради които трябваше да залягат зад бюра, дивани и вътрешни стени, откъдето не виждаха всичко. Тримата оператори от Колежа, двамата мъже от „Делта“, които продължаваха да стрелят, и останалите мъже с пушки трябваше да се прицелват от позиции, които се намираха толкова навътре от прозорците, че много рядко се случваше да стрелят по някого, докато се прехвърля през стената, без да се налага да се вдигат и да се излагат на опасност.