И въпреки това минути след нападението на цивилните дворът и стената бяха осеяни с мъртви тела.
Появиха се два камиона с каросерии, покрити с брезент -караха бързо по улицата пред базата право през ниския и сив облак сълзотворен газ. Внезапно спряха при портала и от тях заизлизаха въоръжени мъже. Някои от тях затичаха в грешната посока, дезориентирани от газа, но повечето се ориентираха и кашлящи и с насълзени очи, се втурнаха към сградата.
Десетте автомата отвътре излаяха. Куршумите полетяха към новата група нападатели, които също стреляха с автоматите си тичешком.
Още четирима мъже се прехвърлиха през стената от север, претичаха през паркинга и стигнаха до прохода към фоайето незабелязани заради суматохата около портала. Четиримата се втурнаха към входната врата, но двамата бойци, които изстрелваха сълзотворния газ, ги видяха, извадиха пистолетите си и откриха огън по тях.
Двама паднаха убити, а другите двама се скриха зад една бетонна кашпа отвън.
В същия момент една управляема ракета прелетя успоредно на земята над парка в посока към сградата. Американците на горните два етажа, които я видяха, залегнаха на пода, а тя се заби в стъклената врата на балкона на стая в североизточния ъгъл на третия етаж, където двамата мъже от ЦРУ клечаха и наблюдаваха северната стена. Когато падна на пода, ракетата се взриви и ударната вълна пръсна стъкла и осколки из тясната стая. И двамата мъже умряха мигновено, а един от охраната падна ранен от покрива, който се срути върху него.
Мидас затича към стълбището в помощ на хората във фоайето, а Кларк - в обратна посока, за да помогне на ранените от ракетата.
Чавес чу звук от стрелба на долния етаж и почувства експлозията отгоре вляво. Докато отново презареждаше автомата, каза спокойно:
- Много са. След минута ще минем на ръкопашен бой.
Карузо застреля в челото един мъж, който тичаше към паркинга.
Викна, докато стреляше:
- По-добре да се бием на стълбите, а не да чакаме тук за поредната мина!
В далечината, от другата страна на парка, се появи още един камион с нападатели. Носеше се към базата направо през тълпата протестиращи.
На три мили източно от база „Фарът“ Харис (Грънджи) Коул летеше като първи във формация от четири самолета, наредени на стотина метра един зад друг. Даде заповед и трите самолета зад него се отделиха от формацията: „Воин две“ се отклони надясно, „Воин три“ - наляво, а „Воин четири“ последва „Две“ надясно. Грънджи се насочи право към петното черен дим насреща и бутна лоста за газ на „форсаж“.
Планът на Коул изискваше всеки самолет да премине точно над базата с малко над хиляда и сто километра в час - всеки от групата щеше да дойде от различна посока, през около петнадесет секунди, както се бяха договорили. Така щяха да създадат една трайна звукова вълна, след което щяха да се върнат за втори преход, трети и, накрая, четвърти.
Ако всичко минеше по план, нападателите на земята нямаше да знаят колко самолета има отгоре, нито пък какви са намеренията им.
Възнамеряваше да създаде четириминутен хаос, объркване и ужас, както и жестоко главоболие за нападателите и протестиращите.
Бойните самолети се намираха само на триста метра над земята и летяха със скорост от почти Мах 1, а от ревящите им двигатели бълваха пламъци и оставяха слаби димни следи.
Грънджи каза:
- Добре, хайде да трошим прозорци.
При тази скорост пилотът не можеше да разбере какво точно става в базата и около нея. Имаше само зададена в компютъра си точка и водеше машината към маркера на нашлемния дисплей, като обръщаше доста сериозно внимание на предупредителните си системи и на хълмовете около града, за да лети възможно най-ниско, без да се удря в нищо.
Грънджи видя как тъмният дим пред него наближава -дори на триста метра височина не беше се разсеял напълно, и след секунди мина през него и излезе на чисто на запад.
Знаеше, че е преминал над точката, защото индикаторът показа така, отпусна газта и зави рязко, при което костюмът му за претоварване се изпълни с въздух, за да запази наличието на обогатена на кислород кръв в горната част на тялото му.
44.
В базата Чавес и Карузо се вдигнаха от пода на колене. Когато в небето се появи първият самолет, те се проснаха по корем, без да знаят дали е свой или чужд. Противният рев от бълващия огън двигател избута вече натрошените стъкла от прозорците пред тях и ги блъсна в ушите, които и без това звъняха силно от стрелбата в затвореното помещение.