За секунда видяха самолета - тъмна размазана точка в синьото небе, но в този момент от юг на север прелетя друг самолет. При третия, този път от север на юг, хората в базата се досетиха какво става - тези самолети правеха опит да накарат врага да се спре за малко и Динг и Доминик решиха да се възползват от бъркотията навън.
Откриха стрелба по мъжете от вътрешната страна на оградата, налягали за прикритие или спрели, за да се целят в небето. Много от другите американци над и под тях се възползваха от тази възможност да поразредят стадото въоръжени агресори.
Когато третият самолет се появи в небето, от някакъв покрив далеч на изток полетяха две ракетни гранати.
Стрелците нямаха шансове да улучат цел, която всяка секунда изминаваше километър и двеста метра, а само се разкриха пред американците в базата. Незабавно стрелците от „Делта“ от третия етаж откриха огън натам и онези се скриха.
В небето отгоре самолетите продължаваха да реват. Динг не можеше да каже дали това не са едни и същи самолети, но с шума и вибрациите си правеха точно това, за което бяха дошли. Нападението над базата спря почти напълно, защото хората в район от няколко преки се разбягаха в отчаяно търсене на прикритие.
Кларк доближи Динг и Доминик.
- Онези, които останат тук после, са хората, които имат заповеди. Ако видиш някой да не бяга, се басирам, че ще е с оръжие.
- Ясно - отговориха двамата и се заоглеждаха за нови цели.
- Трябва да ни плащат за това шоу - каза Грънджи преди третия заход.
- Само се надявам, че караме достатъчно бързо, та да не могат онези задници долу да видят, че сме без ракети „въздух-земя“ - отговори Пабло.
Преди Грънджи да натисне бутона за микрофона си, се чу гласът на Скрабъл:
- Онези долу, като видят ракетите ни „въздух-въздух“, ще решат че е напалм. Много руснаци сега се насират - разсмя се той.
Грънджи отговори:
- При всяко следващо минаване ще ставаме все по-малко страшни.
Провери позицията си и продължи:
- Добре, ще ги зарадвам още веднъж.
След малко, като завърши четвъртия прелет, Грънджи се издигна на две хиляди метра и се отправи на изток, за да заобиколи пристанището.
Дом Карузо презареди автомата и се огледа бързо наоколо.
- Виж ги как бягат - каза той.
Динг за момент отдели поглед от мерника и се огледа. Протестиращите търчаха полудели във всички посоки. Хора със запалени бутилки „Молотов“ ги захвърляха на земята и бягаха, а една жена, която оказваше първа помощ на случайно пострадал от падналия хеликоптер, го остави на тротоара и хукна по улицата.
От вътрешната страна на оградата имаше над дузина мъже в цивилни дрехи, които лежаха мъртви или ранени, като най-близкият от тях се беше добрал почти до колонадата на входа. Други петнадесетина нападатели бяха се оттеглили извън портала.
Отвън почти седемдесет и пет процента от протестиращите и нападателите отпреди три минути бяха изчезнали - скрили се в сградите и избягали с коли или пеша.
Мъжете в базата не се съмняваха, че без тези самолети, които разпръснаха повечето от тълпата навън, триетажната сграда щеше да падне. И че останалите живи в нея имаха само още няколко мига живот.
Но ревът на самолетите, който разтресе земята, затихна почти мигновено и районът стана неприятно тих.
Мидас влезе в залата с мъжете от Колежа.
- Момчета, гответе се. Това ще ни е въздушната подкрепа, докато дойдат да ни измъкнат. Битката не е свършила.
Кларк отговори:
- Аз гарантирам, че пак ще ни атакуват. Може да им трябва минута време да се прегрупират и да се подканят, но ще разберат, че това е било само блъф, и ще се върнат, този път по-силно.
- Говориш като човек, който е преживял такива неща.
Кларк сви рамене, без да отговаря.
Мидас включи радиостанцията:
- Всички да презаредят и да си подобрят отбранителните позиции. Имаме четиридесет и пет минути до евакуацията. Тая лайнарщина не е свършила още.
Две минути след като напусна Севастопол, Грънджи направи завой на юг и намали скоростта, за да пести бързо намаляващото гориво.
Трите други самолета в групата също се обадиха, когато преминаха над морето, и Грънджи се поуспокои малко.
Но не за дълго.
В мига, когато Грънджи пое по новия си курс към самолета цистерна КС-135 над турския бряг, се чу глас от въздушната кула:
- „Воин едно“, група от четири руски „Фланкър“ идват по курс за прехващане. Летят в посока нула пет нула, ангел пет, и се изкачват.