Коул измърмори:
- Су-27. Мамка му.
След миг от Инджирлик отново се обадиха:
- „Воин едно“, самолетите изразиха намеренията си. Ще летят с вас и ще ви съпровождат над Черно море до турското въздушно пространство.
Скрабъл чу това и каза:
- Само за да се похвалят, че са го направили.
Коул му отговори:
- Да. Това ще го дават по телевизията в Русия. Ще говорят как са отблъснали американските пълчища.
- Нямаме достатъчно гориво за бой - добави Пабло. - Ако искат да летят до нас, не е толкова страшно.
- Имаш право - призна Грънджи.
Сега се готвеше за предстоящия половин час в тревоги за намаляващото гориво, заобиколен от група ядосани руски пилоти, които търсят повод да си покажат мускулите. Каза на своите летци да не се притесняват за руските самолети и да не правят нищо, което може да ги провокира. Вече забрави вълнението от прелитането над базата и сега трябваше да лети по права линия, на малка височина и да скучае.
Надяваше се, че е успял да спечели малко време за хората в Севастопол.
Петнадесет минути след като самолетите заминаха, минохвъргачният обстрел се поднови. Кларк беше отбелязал, че минохвъргачните разчети - защото по скоростта, с която идваха мините, можеше да се съди, че има два екипа - са разглобили оръжието си и са се крили, докато самолетите прелитат, и едва сега бяха заели отново позициите си.
Защитниците в базата на ЦРУ преминаха в режим „оцеляване“.
Мидас заповяда всички да слязат във фоайето и в другите стаи на нивото на земята, защото заради снайперистите, мините и управляемите ракети горните два етажа ставаха прекалено опасни. Сега имаше само девет души, които можеха да се бият, и Мидас реши, че е по-добре да се съберат на долния етаж. Разпредели мъжете по всички страни на сградата, като Чавес и Карузо застанаха на предната врата.
Тук, на приземния етаж, нямаше опасност от онези, които стреляха отдалече, но пък нямаха поглед към района.
Мините удряха с постоянно темпо, по две експлозии в минута, но след това спряха рязко. Не след дълго един камион се насочи бързо към базата, зави през строшената порта и тръгна по пътя към паркинга.
Карузо, Чавес и Мидас се намираха до входа на фоайето и включиха оръжията си на автоматична стрелба.
Докато стреляха в камиона, високо над тях две управляеми ракети удариха сградата. Строшиха челното стъкло и убиха шофьора, а след това стреляха в резервоарите за гориво, докато не ги запалиха. Камионът отби наляво по тревата в Южната част на имота и се блъсна в стената.
Щом спря, от задната му страна изскочиха въоръжени мъже. Динг, Доминик и Мидас стреляха по тях, но камионът изригна в пламъци, преди хората вътре да успеят да нападнат.
От камиона заизскачаха горящи мъже, които се затъркаляха по земята и се удряха с ръце, за да угасят пламъците.
Докато тримата презаредят, мините полетяха отново. Мъжете изтичаха обратно вътре и се скриха.
Мидас каза:
- Не след дълго ще се сетят, че могат само да хвърлят мини, докато не стигнат пред портала. А ние ще седим тук с ръце на шлемовете, вместо да ги дебнем, и няма да можем да се целим по следващия камион чак докато не дойде тук.
По радиостанцията на Мидас се чу слабо пукане и той я доближи до ухото си.
- Повтори последното.
- „Фарът“. „Фарът“. Говори „Постоянен четири-едно“, идваме към вас, две минути. Как ме чувате?
Мидас погледна нагоре към тавана на фоайето и благодари на Бог.
- Мамка му, добре ви чувам, морска пехота!
Доминик и Динг се поздравиха, като се плеснаха по дланите, но един от мъжете до прозореца във фоайето извика, че през северната стена на базата отново се прехвърлят нападатели, което охлади радостта.
45.
Пилотите на V-22 „Оспри“ казват, че могат да летят два пъти по-бързо и пет пъти по-далеч от хеликоптерите и въпреки че тези самолети се управляват трудно, са особено горди с авангардните си машини.
Двата самолета, които идваха над Севастопол, имаха позивни „Постоянен четири-едно“ и „Постоянен четири-две“ и бяха от ескадрилата самолети с наклоняеми носещи винтове VMM-263 на 2-ро авиокрило на морската пехота. Ескадрилата получи цветистото наименование „Гърмящите пилета“ още през войната в Корея, където действаха като транспортна част, но прякорът остана през годините, независимо че машините се сменяха. Преминаха на „Оспри“ през 2006 година и оттогава превозваха бойци и оборудване в бойни зони в Ирак и Афганистан.
На тази екстремна мисия в Кримския полуостров „Постоянен четири-едно“ возеше осемнадесет автоматчици, както и двама пилоти, двама бордови стрелци и командир на екипажа. В „Постоянен четири-две“ се намираха шестима автоматчици и екипаж от петима.