Средната възраст на стрелците в самолетите беше само двадесет и една години и както често се случва в армията, никой не им беше казал, че ще евакуират секретна база на ЦРУ. Никой не им каза и нищо за това, че ще влизат в бойна обстановка, ще кацат в нещо като дипломатическа зона на САЩ и ще евакуират петнадесет-двадесет американци, обстрелвани от всички точки на компаса.
Но знаеха едно - информираха ги по пътя насам, че в мястото на целта могат да стрелят, а това ги зарадва, защото им казаха, че и по тях ще стрелят.
Първите прелитания направиха в самолетен режим - големите винтове на крилата им сочеха напред като огромни витла. „Четири-едно“ и „Четири-две“ обиколиха града на триста метра височина с над петстотин километра в час. Нападателите долу можеха само да зяпат гърмящите машини с огромните витла. Повечето се колебаеха - дори не бяха виждали такива самолети и имаха чувството, че наблюдават вражески машини. Но след като предишните чужди самолети отлетяха, без да направят нещо сериозно, много от нападателите не се разтревожиха от тези нови и странни самолети.
Оръдията в купол на коремите на двата самолета се въртяха и оглеждаха района с инфрачервените монитори в търсене на цели, като използваха координатите, дадени от човека от другата страна на радиостанцията.
Наричаха оръдието Междинна отбранителна оръжейна система - тя беше добавена скоро към машината, за да й позволи защита радиус от 360 градуса. Преди него самолетът разчиташе на поддръжка от хеликоптери и на единствената петдесеткалиброва картечница, за която се налагаше да се спуска задната рампа и да се ограничава значително живучестта на самолета в бой.
Картечарят на рампата отзад седеше на колене зад голямото оръжие и поддържаше радиовръзка с картечаря от купола чрез шлема си. Двамата имаха връзка и с картечарите от другия самолет, а по свръхвисокочестотен канал и с човек на име Мидас на земята в дипломатическата сграда. Вече шестдесет секунди Мидас ги насочваше към местата, откъдето според него стреляха с минохвъргачките, и когато самолетите се появиха отгоре, четиримата картечари се заеха да търсят тези цели.
Знаеха, че трябва да очистят позициите на минохвъргачките, преди да кацнат. „Оспри“ е голям, тлъст и бавен при кацането, а на земята е почти безпомощен, особено ако онези са имали няколко часа време да прицелят оръжието си, за да пускат мините точно в мястото на кацането, и по тази причина нямаше да кацат, преди да унищожат минохвъргачките.
Стрелецът на „Постоянен четири-едно“ управляваше оръдието под себе си с помощта на контролно устройство, което приличаше много на конзолите за видеоигри. Инфрачервената камера се прицелваше през мерника на оръжието и при всяко местене наляво, надясно, нагоре и надолу точката, в която се прицелваше то, се показваше в центъра на малкия монитор като кръстче. Той претърсваше район, от който Мидас подозираше, че ги обстрелват с минохвъргачката, и почти веднага забеляза на екрана двама души на една сграда източно от падналия в средата на парка хеликоптер Ми-8.
Мъжете се показваха на зеления екран като черни петна. Стрелецът забеляза и горещата тръба на минохвъргачката помежду им. След миг черна светкавица потвърди, че тези двамата изстрелват мина към дипломатическата сграда.
Миг по-късно бордовият стрелец натисна бутона за стрелба.
Под него, увиснало от долния люк на самолета, голямото оръдие „Гатлинг“ нададе рев и залпът от петдесет експлозивни куршума изригна с дим и пламък, а горещите празни гилзи се посипаха сякаш от чешма.
Двамата мъже върху покрива на сградата паднаха на керемидите с разкъсани почти до неузнаваемост тела.
В същия момент картечарят отзад забеляза човек с гранатомет на улица от западната страна на оградата на базата и откри огън по него, като обсипа с куршуми улицата и стената на сградата до онзи мъж. Въздухът се изпълни с прах и късчета мазилка, а когато всичко утихна, се оказа, че стрелецът с гранатомета лежи по лице на улицата с крака, отделени на около метър от тялото му.
Двата самолета летяха по срещуположни траектории около района и четиримата стрелци откриваха и елиминираха отделни цели. Петдесеткалибровите картечници отзад издаваха подобен на бръмчене звук, докато стрелят, а гилзите им минаваха по дълга гумена тръба като улук, падаха от нея върху рампата, изтърколваха се до края й и отлитаха навън.
След второто преминаване по тази схема почти всички стрелци долу, на земята, се бяха скрили, но мястото на втората минохвъргачка все още оставаше неизвестно. Пилотите на двата самолета обсъдиха дали да не започнат евакуацията, без да са я открили, но решиха да продължат огледа и да дадат малко повече време на своите картечари.