Стрелецът в „Постоянен четири-две“ откри втората минохвъргачка при четвъртото прелитане над квартала. Тя седеше на малък паркинг до желязна кофа за боклук, а край нея имаше няколко сандъка, но не се виждаха хора. Картечницата унищожи тръбата на минохвъргачката, контейнера за мините и няколко от паркираните наоколо коли.
Пилотът на „Постоянен четири-едно“ намали скоростта при следващото преминаване над „Фарът“. Самолетът забави ход и се наклони назад - въздушната му скорост падна бързо, защото крилата се завъртяха по оста си и винтовете минаха в режим хеликоптер. Докато другият самолет летеше отгоре, за да го прикрива, „Четири-едно“ застана над „Фарът“. Командирът на екипажа се наведе през рампата и огледа терена, а картечарят до него въртеше оръжието наляво и надясно в търсене на заплахи. Командирът се зае да насочва пилота на точното място, в което трябваше да кацне голямата тлъста птица.
През цялото това време вторият „Оспри“ продължаваше да лети в стеснен кръг отгоре, а картечарят на рампата му следеше всяка врата, покрив, балкон и група коли по паркинга в отчаян стремеж да открие достатъчно бързо евентуална заплаха и да я елиминира, преди отдолу да унищожат неговия самолет или този на земята.
„Постоянен четири-едно“ се приземи, но двигателите продължиха да работят без видима промяна. Самолетът нямаше да стои и да чака. Осемнадесетте морски пехотинци в задната част на машината се втурнаха навън с насочени напред автомати, но не виждаха нищо в прахта. Половината от тях отидоха наляво, другата половина - надясно, и затичаха, докато стигнаха портала и стените на оградата. Хората на портала насочиха оръжията си към парка, а останалите се покачиха на потрошените коли и на други предмети, за да могат да се прицелват към сградите и терена отвъд стените.
За младите морски пехотинци, които едва сега видяха ситуацията, районът наоколо приличаше на постапокалиптичен призрачен град. По улиците лежаха тела, от колите се вдигаха дим и пламъци и стотици прозорци в сградите наоколо бяха строшени. Виеха алармите на коли. Разбилия се в парка хеликоптер Ми-8 сега представляваше купчина пепел, но от нея все още се издигаха кълба черен дим.
Бойците знаеха, че в района все още има вражески сили. Отнякъде се чу изстрел от пушката на снайперист и всички в базата отвърнаха на стрелбата, за да не допускат никой да надига глава.
Самолетът над тях откри позицията на снайпериста на един хотелски балкон и пилотът зави, за да може картечарят отзад да се прицели натам. С няколко кратки залпа той уби снайпериста и накара останалите въоръжени мъже наоколо да се скрият.
Когато морските пехотинци с автоматите си осигуриха кордон около самолета, все още живите мъже от сградата излязоха навън. Всеки от тях носеше автомат, подкрепяше някой ранен или мъкнеше тялото на мъртвец.
Динг и Доминик носеха опакованото в чувал тяло на Кийт Биксби, а Джон Кларк помагаше на цивилния охранител, когото рикоширал куршум улучи в дланта преди няколко часа. Кларк го предаде на командира на екипажа и спря отвън до рампата.
За почти половин век в служба на САЩ и НАТО като военен и разузнавач Джон Кларк се беше качвал на почти всеки самолет - от витлови до турбовинтови и реактивни, и на незапомнен брой различни хеликоптери.
Но тук стомахът му се сви. Самолетите с накланящ се винт си бяха съвсем смислени, но преходът от хеликоптер към самолет се струваше на Кларк ненадежден в аеродинамично отношение.
Идеята, че може да се разбие в земята със самолет с летателните характеристики на фургон, не му харесваше никак, но намери сили да се качи на борда при мисълта, че със сигурност някой руски бандит ще го накълца с куршуми от своя „Калашников“.
Тридесет и осем годишният подполковник Бари Янковски, с позивна Мидас, се качи последен на самолета. Още преди една трета от морските пехотинци да успеят да се приберат в самолета, той и още един боец от „Делта“ бързо сложиха взривни заряди на колите до сградата. Мидас прикриваше сержанта с дистанционния взривател, докато се качи на самолета, а после изтича по рампата, завъртя се и коленичи с насочен навън автомат. Картечарят до него протегна ръка и закачи въже с кука за бронежилетката му, след което командирът на самолета викна по разговорната уредба: