- А клиентите на банката? Там светва ли някоя червена лампичка?
- Списъкът с клиентите не е чак толкова сенчест, колкото може би очакваш. Както казах, всичко досега е само предварително, но индивидуалните сметки с имена са на богати хора, които вкарват парите си в Швейцария заради данъците, а не защото непременно крият приходи от престъпления. Клиентите са предимно от богати родове. Италианци, швейцарци, немци, англичани и американци.
- Американци, ли?
- Боя се, че да. Разбира се, не сме имали време да проверим всичко за всички имена, но не виждаме нищо обезпокоително. Смятаме, че повечето са лекари, които си пазят парите от евентуални искове за небрежност, или пък бивши съпрузи, които ги крият от бивши съпруги, такива неща. Неетично, но не и престъпно.
- А притежатели на сметки от Източния блок?
- Не, макар че знаеш как е. КГБ няма да бият на очи. Швейцарците може и да проверяват кой е притежател на сметката, но това не значи, че знаят кой е истинският й собственик. Те само проверяват документи. А КГБ имат страхотни фалшификатори.
- Имаме ли успехи с проучването на фирмените сметки?
- Да ти кажа истината, това върви бавно. Както знаеш, всеки, който иска да скрие връзката си с някоя банка, ще наеме подставено лице, което да сложи името си на сметката. Подставените лица получават пари за тази услуга и не знаят, или пък не ги е грижа кой им плаща. Това прави почти невъзможно проследяването на реалния собственик на сметката, но имаме начини. Открихме, че едната от тези сметки принадлежи на група казина, друга - на известна верига хотели, а има и сметка на търговец на диаманти. Една юридическа фирма от Сингапур също има...
- Чакайте. Диаманти ли казахте?
- Да. „Арженс Диамантер“. С адрес в Антверпен. Собственост на Филип Арженс. Фирмената му сметка е в тази банка. Това важно ли е?
- Пенрайт, оперативният служител, каза, че КГБ разпитвали дали някой не изнася активите си от банката.
- „Арженс Диамантер“ е сред най-големите фирми за скъпоценни камъни в Европа. Работи предимно с южноафрикански мини, но купува и продава камъни по целия свят.
- Чисти ли са?
- Общо казано, да. Бизнесът със скъпоценни камъни е мръсничък, но доколкото знаем, Филип Арженс работи чисто.
Райън помисли над тези думи. Хората от КГБ бяха питали за авоари - за пари в брой, злато и подобни. Диамантите определено попадаха в тази категория. Тази мисъл не му изглеждаше особено обещаваща, но щеше да я сподели с Пенрайт.
- Благодаря за информацията - каза Джак. - Ако Пенрайт се е надявал някой от клиентите на банката да е убил Тобиас Габлер, мисля, че ще остане разочарован.
Гриър каза:
- Не са замесени Коза ностра или американската мафия, или пък картелът от Меделин. Боя се, че британците ще трябва да останат с версията, че ако банкер на КГБ е гръмнат на улицата, то вероятно е намесено именно КГБ.
- Точно така.
- Още нещо, Джак. Разговаряхме тази сутрин със съдията Мур. Бихме искали британците да ни включат при този свой човек.
- Говорих за това със сър Базил онзи ден. Той поясни, че ще споделят всеки продукт, който получат от този свой човек в банката, но нямат намерение да го правят двустранен агент.
- Това е добре, но се опасявам, че източникът им има срок на годност. Ако КГБ го надушат, или ще махнат парите си, или пък него. Може да нямаме много време. По-добре да обединим ресурсите си, за да спасим тази операция.
- Има смисъл в това - призна Райън.
- Какво знаем за този човек?
- Не много. Пенрайт не даде повече информация от тази, която чух от Чарлстън. Каза, че човекът им се е срещал с хора от КГБ, които твърдели, че са унгарци и притежатели на сметката, което значи, че трябва да е от по-висшите служители на банката. Пенрайт сега е в Швейцария, за да подготви среща с човека. Иска да го успокои след убийството на Габлер. Това, че не открихме потенциален убиец сред клиентите, ме кара да си мисля, че Пенрайт ще трябва доста да се потруди.
Гриър каза:
- Един източник в семейна швейцарска банка е човек с невероятен потенциал. Аз и Артър ще се обадим утре на Базил и ще го понатиснем.
- Е, добре. Очевидно вие решавате, но ще трябва да предложим нещо на англичаните. Според мен това, че сме разгледали списъка с клиентите, не оправдава споделянето на оперативния контрол над техния агент.
- Така е - съгласи се Гриър. - Ще им предложим каквото искат и ще направим справедлива размяна.
Щом Райън прекрати разговора с Гриър, се обади в хотела на Пенрайт в Цуг. Даде предварително уговорения между тях код и човекът на МИ-6 тръгна за мястото със защитения срещу подслушване телефон.