Обади се чак след тридесет минути.
- Добър вечер - каза Райън.
- Добър вечер. Какво ново от братовчедите?
- Проверихме списъка на служителите. Нищо.
- Очаквах го.
- Относно списъка с клиентите - предварителният доклад не показва връзки с престъпни организации.
- Никакви?
- Боя се, че да. Установихме, че една от сметките е на името на фирма параван, притежавана от голям търговец на диаманти със своя сметка в банката.
Райън каза името на белгийската фирма, но Пенрайт не изглеждаше особено впечатлен от тази информация.
- Добре, Райън. Утре имам среща с моя агент. Главната ми цел е да уталожа страховете му, но ще опитам да измъкна и малко информация. Вероятно ще може да ни даде някои вътрешни документи за притежателя на сметката от двеста и четири милиона долара.
- Гарантирам, че сметката е на някоя фирма параван - каза Райън. - Трудно ще е да се рови из нея човек.
- Имаш ли идея за нещо, което да помогне? - запита Пенрайт.
- Да. Вероятно е по-добре той да ти каже как парите са преведени в банката, отколкото да дава информация за притежателя на сметката.
- Така ли? И защо?
- Защото различните страни имат различни закони за банковата тайна. Ако парите са преведени от друга западна банка, вероятно по-лесно ще научим оттам кой е притежателят им.
- Добра идея.
Джак добави:
- Очевидно аз не знам нищо за вашия човек. Възможно е той да няма достъп до информацията за превода на парите. Ако души прекалено много, може да се изложи на опасност.
- Разбрах, старче - отвърна Пенрайт. - Ще се погрижа да внимава.
- С какво друго мога да ти помогна? - запита Джак.
- С мислене. Ние, хората на действието, можем винаги да спечелим от по-улегналите мозъци зад нас.
Райън сметна това за непреднамерно пренебрежение, но не каза нищо.
47. В наши дни
Кларк, Чавес и Карузо се върнаха от екшъна в Крим в град, обзет от протестни походи и безредици. В новините доминираха политически битки, а по улиците на Киев престъпни банди се стреляха с местната полиция.
След като се събраха с останалите от групата си в апартамента, Игор Кривов закара Кларк в хотел „Фермонт“, където той възнамеряваше да влезе веднага в ролята си на разочарован журналист, решил да включи в дневните си разходи луксозна стая в петзвезден хотел.
Но щом се появи пред хотела, Кларк осъзна, че през двудневното му отсъствие тук са настъпили промени.
Първият признак, че нещо не е както преди, дойде още когато един униформен служител на киевското МВР го спря пред вратата към фоайето и му поиска паспорта. Кларк подаде документите си и докато строгият офицер ги разглеждаше, обясни, че е гост на хотела.
Офицерът му върна паспорта с думите:
- Вече не. Хотелът е затворен.
Още преди Кларк да успее да отговори, отвътре излезе един служител и го попита за името и номера на стаята му, а след това с обилни извинения обясни смутено, че ще донесат багажа му тук, долу, и ще трябва да потърси друго място за настаняване в града.
Кларк отговори смутено, но нахално, защото така изискваше прикритието му. Всъщност успя да надникне във фоайето, когато служителят дойде, и разбра какво става там. „Седемте каменни мъже“ бяха превзели целия хотел и сега местната полиция и хората от Министерството на вътрешните работи защитаваха сградата и не допускаха вътре никой чужд.
Това се оказа интересно. За Кларк то означаваше, че една част от правителството на Украйна, на местно и държавно ниво, открито подкрепя действията на Глеб Белега и „Седемте каменни мъже“.
Кларк се чудеше дали следващата стъпка няма да е преврат, или пък онези, които подкрепяха руските престъпници тук, в града, смятаха да чакат руснаците да нападнат и да превземат страната.
Кларк си взе багажа от хотела и се върна в апартамента. Знаеше, че ще трябва да потърсят ново място, по-близо до хотела, за да следят какво се случва там. Все повече му се струваше, че там е центърът на размириците в Украйна, и Кларк искаше да е достатъчно близо, за да разбере кои са играчите.
Прекараха вечерта в търсене на подходящи жилища в центъра на града. В същото време вечеряха стекове и салати, които Игор купи от близкия ресторант. Както винаги телевизорът показваше канала ICTV на Украйна, с притеснително високо пуснат говорител, който обезсмисляше подслушвателните устройства. Шестимата мъже прекараха вечерта, без да обръщат внимание на този шум, но новините в единадесет накараха Игор Кривов да обърне глава към екрана, последван от Джон и Динг, които разбираха руски достатъчно добре, за да схващат и украинския по телевизията.