Игор преведе за другите:
- След около час пред Върховната рада - сградата на парламента на площад „Конституция“, ще има реч. Пресата ще я отразява на живо. Океана Зуева ще е там.
- Коя е тя? - запита Дрискол.
- Водач на проруския блок в нашия парламент. Ако националистите бъдат изхвърлени от властта, тя със сигурност ще стане следващият министър-председател.
- Толкова ли е популярна? - запита Чавес.
Игор сви рамене.
- Валерий Володин я подкрепя и затова руснаците поддържат с пари нейната партия.
Докато разговаряха, Гавин, който седеше на бюрото си и следеше GPS предавателите из града, вдигна поглед.
- Нещо за площад „Конституция“ ли каза?
- Да - отговори Игор. - Обяснявах, че там ще се произнася реч.
Гавин взе един бележник от масата и си записа нещо, след което го подаде на Дрискол. Той го прочете и го предаде на следващия.
Когато бележникът стигна при Динг, той прочете следното: „Първата кола, която маркирахме онзи ден, Кола цел №1, точно сега е на площад „Конституция“ и не се движи. Изглежда е паркирана.
Динг погледна към Доминик. Той каза шумно, за да го чуят микрофоните:
- Знаете ли, трябва да идем с камера и да заснемем кадри от речта.
Дом отряза голямо парче пържола. Преди да я пъхне в устата си, каза:
- Добре. Аз ще взема нещата.
Четиридесет и пет минути по-късно Чавес и Карузо спряха пред Върховната рада - сградата, в която заседаваше парламентът на Украйна. Мина доста време, преди да намерят къде да паркират - определено нямаше много коли наоколо, но срещу една трибуна, издигната пред огромната неокласическа сграда, се тълпяха стотици хора, за да слушат различните речи и да чакат основното събитие.
В тълпата се виждаха представители на много медийни групи, притиснати един до друг пред трибуната. Динг и Доминик взеха видеокамерата, провериха дали журналистическите карти са все още на вратовете им и тръгнаха напред.
Слушалките им с блутут приемници бяха включени, за да поддържат връзка с Гавин Биъри в апартамента. Той говореше тихо, когато се обаждаше, но обикновено се стараеше да се изказва напълно неясно, в случай че някой успее да го чуе през подслушвателните устройства на ФСБ, каквито със сигурност имаше при него.
Докато вървяха през площада, Гавин им каза къде е паркирана колата цел. Когато пристигнаха, се оказа, че паркингът е зад заключена порта, в самата Върховна рада.
Това се оказа интересно - дори и да не можеха да се доближат достатъчно до колата, за да научат повече за собствениците й, вече знаеха, че онези, които се бяха срещнали с Глеб Белега онзи ден, имаха власт да паркират колата си в правителствен имот.
Отправиха се към трибуната и се спуснаха през тълпата, сякаш наистина са членове на някаква медия.
На подготвения за телевизията митинг присъстваха няколко политици - някои вече бяха си казали речите, но главното събитие тъкмо започваше.
На трибуната имаше само една жена, Океана Зуева, и всеки репортер присъстваше тук заради нея. Начело на Украинската партия за регионално единство - водещата проруска партия в страната, тя не криеше интереса си към поста министър-председател при следващите избори.
Очакваше се днешната реч да не съдържа само списък с оплаквания от националистическата партия „Единна Украйна“. С изказването си срещу властващите Океана щеше да се сближи още повече с проруски настроените хора на изток, да спечели още симпатии от Москва и да си осигури почти пълна подкрепа от там при следващите избори, което си беше съществено важно за победата.
Въпреки обвиненията срещу нея и съпруга й във всевъзможни форми на корупция по времето й на могъщ парламентарист, партия „Единна Украйна“ не успя да я изолира или пък да я свърже директно с корупцията, а нейният интелект и умело поведение пред камерите помогна много за имиджа й, независимо че тя винаги защитаваше най-хардлайнерските позиции от всички в парламента.
Но независимо от политическите й убеждения, човек не можеше да не признае, че Океана е красива, впечатляваща жена. Петдесетгодишната блондинка носеше косата си сплетена в традиционния украински стил и се обличаше с модни дизайнерски дрехи, фино, но непогрешимо повлияни от украинските носии.
Докато Динг и Доминик наблюдаваха и записваха събитието, се оглеждаха за двамата мъже, които бяха снимали пред хотел „Фермонт“, докато се качваха в „Цел едно“. Оглеждаха тълпата на площада, но в слабоосветения площад имаше твърде много лица и двамата знаеха, че едва ли късметът ще им се усмихне да видят онези.