- Всичко се развива твърде бързо - отбеляза Джак.
- Така е. Ситуацията е доста непостоянна.
- Непостоянна в смисъл, че вашият източник може да не изкара дълго време на поста си?
- За съжаление, така е, въпреки че задачата на Дейвид е да го пази.
- Откога работите с Утринна звезда?
- Той дойде при нас в деня след като хората от КГБ седнали в кабинета му и го заплашвали.
- Дошъл е доброволно?
- Да. Не му харесва, че банката му работи за руснаците, а личните заплахи, така да се каже, прелели чашата и той премина на страната на противника.
- Значи е съвсем нов и изобщо не сте го използвали.
- От него сме получили само списъка с клиенти и служители, който вече споделихме с вас. Както казах, той ще даде още документация за сметката. Надяваме се, че ще успеем някак да го предпазим от онова, което става, за да го използваме и занапред. Но сега той се нуждае от помощта ни.
Базил сложи ръка на коляното на Джак.
- Ще идеш ли?
Джак не отговори веднага. Вместо това погледна през прозореца към река Темза.
Чарлстън забеляза колебанието му.
- Знам, че не си банкер.
- Не е това. Просто не съм оперативен служител.
- Джак, ти се представи отлично в Рим, а миналата година, когато се разправи със северноирландските терористи, си беше направо брилянтен. Може и да си аналитик, но си повече от способен. Освен това там ще си в тайната ни квартира. Аз самият не съм я виждал, но съм сигурен, че е доста сигурна и удобна.
Джак знаеше, че ще се съгласи. Винаги се съгласяваше.
- Кога тръгвам?
- Бих искал да те закарат до вас още сега, за да си вземеш багаж - каза Чарлстън.
- Но... Кети. Трябва да говоря с нея.
Сър Базил изстена.
- Да, разбира се. Извини ме. Свикнал съм да командвам оператори като Пенрайт. Те са готови да тръгват навсякъде само като щракнеш с пръсти.
- Аз не съм така, Базил. Аз съм екипен играч, но и вкъщи имам екип.
Чарлстън кимна.
- Разбира се. В такъв случай ще те изпратим утре. Поговори с лейди Каролайн тази вечер и утре сутринта ела с чантата.
Джак знаеше, че след като му заповядват да дойде утре с чанта, значи тази вечер няма да иска позволение от Кети.
Господин и госпожа Райън се срещнаха на гара „Виктория“ и взеха влака в 6,10 за Чатъм. Джак не спомена предстоящото пътуване до Швейцария дори когато Кети го попита как е минал денят му, и се чудеше дали тя няма да му се сърди за това, когато се приберат. Но знаеше, че влакът не е място, където може да разказва на жена си, че МИ-6 и ЦРУ го изпращат на тайна мисия.
По пътя към дома от гарата Джак предложи да спрат в китайски ресторант и да вземат храна за къщи. Кети хареса идеята - днес беше прекарала няколко часа пред операционната маса и мисълта, че ще се прибере и ще седне пред вече приготвена храна, подобри много настроението й.
Разбира се, Джак планираше точно това.
Вечеряха и играха с децата и едва след като Сали и Джак-младши заспаха дълбоко, Джак помоли Кети да седне на дивана в хола.
Кети видя двете чаши червено вино на масичката за кафе и веднага застана нащрек.
- Къде отиваш и за колко време?
- Ами...
- Разбирам, не можеш да ми кажеш. Но за колко време?
- Скъпа, не знам. Но за няколко дни поне.
Кети седна и Джак забеляза промяната в нея. Можеше да бъде игрива, любяща, покровителствена. Но станеха ли нещата сериозни, Кети превключваше и ставаше делова, почти безстрастна. Джак знаеше, че това се дължи на работата й като хирург. Тя можеше да се дистанцира от проблема, за да го реши или поне да опита.
- Кога тръгваш? - запита тя.
- Малко спешно е. Иска ми се да ти кажа повече, но...
- Тръгваш утре? Просто така?
Понякога Джак се питаше дали Кети не четеше мисли. Той не познаваше друг с такава интуиция.
- Да. Гриър и Чарлстън ме изпращат.
Тя вдигна учудена вежди.
- ЦРУ и Сикрет Интелиджънс Сървис заедно? Опасно ли ще бъде?
- Не. Никак.
- Последния път, когато замина за няколко дни, ми каза същото. Като се върна, призна, че сметките ти са излезли криви. Забравил ли си, а и Гриър и Чарлстън забравили ли са, че в длъжностната ти характеристика пише аналитик?
- Такъв съм. Отивам в къща в приятелска западна страна и там ще преглеждам отчети.