Директорът се чудеше дали кариерата му няма да свърши днес, защото задава въпроси на президента, но Володин, изглежда, остана доволен от тази възможност да обясни думите си.
Президентът отговори:
- Сегашните политически сили в Украйна се проявиха като ненадеждни пазители на ресурсите от съществена необходимост на народите в Западна Европа. Природният газ е наш ресурс и е в опасност при тази нестабилна ситуация в Украйна. Ние тук, в Русия, призоваваме световната общественост да окаже натиск над Киев да се справя по-добре. Пролет е. Европа няма да усети с месеци най-драстичните ефекти от това наше действие и съм сигурен, че ще ни помогне да облекчим кризата много преди студът да се превърне в проблем. Аз не се тревожа толкова за енергийните нужди на Европа, колкото за руските граждани тук и в близката чужбина. С това решение да прекъсна тръбопроводите за износ очаквам да се създаде усещане за неотложност.
Володин не се усмихваше. Не се смееше злобно. Поднесе заповедта си, която щеше да опустоши живота на милиони хора, като някакво сухо административно решение на дребен технократ.
Спирането на тръбопроводите премина изненадващо бързо и праволинейно. Володин стоеше с ръце на хълбоците и наблюдаваше как първите линии на огромната графична карта сменят цвета си от зелено в жълто, а после в червено, което означаваше прекъсване на потока.
Но не изчака целия процес по спирането - тръбопроводите бяха много. Вместо това каза на всички да продължават работата си и изхвърча от командната зала също толкова бързо, както и влезе.
След минути Володин седна на задната седалка на своята лимузина и когато тя се понесе бързо на север към града по платното, запазено за правителствените коли, президентът погледна към главния си секретар.
- Свържи ме с Таланов.
Докато чакаше, той разлисти някакви документи в скута си и отпи чай от украсена с филигран чаша.
Не след дълго секретарят му подаде мобилния телефон. Володин го взе.
- Роман Романович?
- Да, Валерий - Таланов никога не би се обърнал към Володин на малко име на обществено място, но пък и никога не се намираше на обществени места, така че нямаше проблем.
Володин запита:
- Проведена ли е разработката на базата на ЦРУ в Севастопол?
- Да. Резултатите не са онова, на което се надявахме. Групата се евакуира, след като отнесе повечето оборудване и унищожи останалото. Нанесоха тежки загуби на нашите бойци от спецназ, както и на хората от „Седемте каменни мъже“.
- И за нас не остана нищо, така ли?
Преди Таланов да отговори, Володин продължи:
- Тела? Има ли тела на мъртви американци?
- В сградата е имало много кръв. Толкова, че със сигурност американците са загубили някои от хората си. Но всички тела са изнесени, когато морската пехота измъкна хората от ЦРУ.
- По дяволите.
- Няма проблем. Всичко ще бъде наред, Валерий. Ще спасим дипломатическия преврат.
- Как?
- Записваме интервюта с украинци, които са работили там. Ще кажат каквото им наредим. Освен това снимахме американските самолети. Те ще кажат, че самолетите са с флага на НАТО и спасяват хората си от „Партньорство за мир“, но ти ще направиш внезапно изявление, че ЦРУ са работили в Крим, за да дестабилизират района.
- Исках солидни доказателства.
- Съжалявам, Валерий, но ако искаш тела, трябваше да позволиш на Черноморския флот да свали онези самолети. Но това не е по моята част.
- Не, Роман, не е. Не исках да провокирам война с Америка заради Севастопол. Исках доказателство за провокация от ЦРУ в Севастопол, което да използвам срещу американците в удобно време.
- Разбирам. Но ако ти...
- Роман, от теб искам повече в случая. Искам действие, което с положителност да се припише на ЦРУ в района.
Последва кратка пауза. Тя щеше да продължи много повече, ако Роман Таланов и Валерий Володин не се познаваха така добре.
Таланов каза:
- Разбирам те, Валерий. Ще създам нещо и ще използвам онова, което имаме от сградата в Севастопол, за да представя неопровержимо доказателство.
- Бързо. Много бързо. Току-що спрях подаването на газ за и през Украйна.
В такъв случай почвам работа. Пока. Довиждане.
50. Тридесет години преди това
Аналитикът от ЦРУ Джак Райън пристигна в Сенчъри Хаус с куфар, подготвен за пътуването до Швейцария. Трябваше да отиде на летище „Хийтроу“ по обед и затова реши да поработи час и половина, преди да свали обратно куфара долу и да вземе такси.