Оксли върна погледа си обратно към бирата. Имаше гъста, вълниста и малко по-дълга от обичайното коса и гъста бяла брада. По налетите му с кръв очи Джак отсъди, че той сигурно е тук и пие бира още откакто кръчмата е отворила през този ден.
Джак заговори тихо, за да не ги чуват останалите:
- Добър ден, господин Оксли. Извинете, че дойдох непоканен, но много бих искал да ми отделите малко от времето си.
По-възрастният мъж не отвърна поглед от бирата си, а отговори с глас, който напомняше наближаващ локомотив:
- Върви на майната си.
Страхотно - каза си Джак.
Опита с подкуп. В края на краищата, при бармана успя.
- Какво ще кажете да ви платя сметката и да седнем в някое сепаре, за да поговорим?
- Казах да вървиш на майната си.
Базил го беше предупредил, че този може да създаде неприятности.
Джак реши да опита още нещо:
- Казвам се...
Този път мъжът вдигна за първи път поглед от чашата си.
- Знам кой си. А баща ти е шибан чикиджия.
Райън стисна зъби. Забеляза, че барманът е излязъл иззад бара и разговаря с няколко от мъжете в едно сепаре. Всички гледаха към тях.
Джак не се тревожеше, но се почувства сломен. Какво ли щеше да усеща, след като пребие дузина дъртаци.
Стана от бара, загледан в Оксли.
- От теб исках нещо съвсем малко. Можеше да направиш една добрина без никакво усилие.
- Иди се чукай.
- Бил си в САС? Трудно ми е да го повярвам - отговори Джак. - Май наистина си се занемарил, а?
Оксли погледна обратно бирата си. Стисна я с месестата си длан и Джак забеляза как жилите на дланта му се опъват.
- Няма ли да отговориш?
Оксли не каза нищо.
- Мислех, че британците са хора с маниери.
С тези думи Джак Райън се завъртя и излезе през вратата, без да поглежда назад.
52.
Тази седмица митингът в източноукраинския град Донецк събра над десет хиляди души, три пъти повече от предишната седмица. Въпреки студения и дъждовен съботен следобед булевард „Пушкин“ гъмжеше от проруски настроени украинци, които до един искаха гласът им да се чуе.
Обаче в митинга нямаше нищо спонтанно. Зад днешното събитие, както зад всички други, стоеше ФСБ, които присъстваха навсякъде из Източна Украйна. Но този митинг се оказа най-големият за годината и всички знаеха защо. Убийството на Оксана Зуева и натовският екшън над Севастопол - а се чуваха слухове, че и ЦРУ участвали - изкараха проруски настроените украинци навън.
Докато мъжете и жените в тълпата вдигаха високо над главите си новите си руски паспорти и маршируваха под знамената, за да изразят верността си към Москва, а не към Украйна, един микробус се движеше бавно зад последните хора в митинга, на юг по булевард „Пушкин“. След това зави по улица „Гуров“, за да застане пред тълпата.
След няколко минути микробусът отново излезе на булевард „Пушкин“ южно от червените знамена, но пред демонстрантите, и спря пред един площад до Националния академичен украински музикален и драматичен театър. Площадът пред масивния театър представляваше сборна точка за демонстрантите и тук цивилните организатори щяха да изнасят речи през мегафони и да бунтуват тълпата срещу националистите на власт в Киев, преди всички те да тръгнат на поход към реката на изток.
Мъжете в микробуса не излязоха, когато паркираха колата. Вместо това останаха вътре, запалили цигари, и с безизразни лица наблюдаваха как хората прииждат към тях по булевард „Пушкин“.
Двамата в колата бяха членове на „Седемте каменни мъже“. Руснаци по рождение, те живееха в Киев отскоро и изпълняваха заповедите на ФСБ.
В багажника зад тях се намираше двесталитров варел, увит в брезент. Други го бяха напълнили предишната вечер, но двамата бандити знаеха какво има в него.
Този експлозив, RDX, беше по-познат с името хексоген. И въпреки че го имаше открай време и не представляваше нищо ново, ставаше за операцията.
В гранулирания материал имаше тръбен капсул-детонатор, вкаран през отвор в горния край на варела и свързан с прост часовников механизъм. Настроен за три минути, часовникът само трябваше да се включи с един прекъсвач. Двамата мъже на предната седалка седяха мълчаливо, наблюдаваха тълпата внимателно и търсеха подходящ момент да го задействат.
Разбира се, местната полиция присъстваше, но не се интересуваха от паркираните коли. Имаха си достатъчно грижи да не допускат демонстрантите да трошат витрините на магазините на собственици, които поддържаха националистите, а и да се оправят с изненадващ контрапротест на една пряка южно от булевард „Пушкин“. Макар и малък, този контрапротест успя да изтегли полицейските патрули встрани от първия митинг.