- И аз. „Газпром“. Защо ви плащам, мамка му, ако ще ми казвате неща, които знам?
Джак си пое дълбоко дъх.
- Не, сър. Друга фирма. По-малка, изглежда създадена, за да получи парите от продажбата.
- Компания параван?
- Да, но знам кой е в управителния й съвет. Познавате ли човек на име Дмитрий Нестеров?
- Кой е той? - отговори мъжът, като поклати глава.
- Казаха ми, че е свързан с ФСБ.
Голбрайт сви рамене, сякаш това не го изненадва.
- И колко е получил?
- Доколкото знам, господин Голбрайт, получил е всичко. Един милиард и двеста милиона щатски долара.
Сега Голбрайт се наведе над тежкото си бюро.
- Хю Кастор не ми е казал и думичка за това. Как така ти знаеш всички отговори?
- Схемата е сложна и разкриването й изискваше известни... известни тактики, които „Кастор и Бойл“ не подкрепят.
- И затова ти си тук, а не шефът ти, така ли?
Джак кимна.
- Идентифицирах банката, през която банката на Нестеров от Антигуа пере пари в Европа.
- Къде е тази банка?
- В Цуг, Швейцария.
- Нека позная, „Рицман Приватбанкирс“ ли? - веднага запита Голбрайт.
Джак остана шокиран. В Цуг имаше поне дузина банки.
- Добре предположихте.
Голбрайт махна с ръка при този комплимент.
- Много са мръсните пари в тази банка. Мръсни, стари пари. Мръсни, стари руски пари.
- Аз трябва да ви запитам вие откъде знаете това? - обади се Джак и наведе главата си леко настрани.
Шотландецът вдигна рамене и отговори:
- Там има и малко стари шотландски пари.
- Вие имате сметка там?
- Не искам да говоря за тях. Нито пък с хлапе, което идва тук, като се крие от шефа си, и иска да ме изръси малко.
- Да ви изръси? От какво да ви изръси?
- Познавам те. Стотици като теб съм виждал, даже... как каза, че ти е името?
Значи старецът не го познаваше. Джак се изненада, но с удоволствие. И отговори:
- Джак.
Голбрайт се засмя, но гневно.
- Добре, Джак. Нека предположа. Шефът ти не ми дава каквото искам и затова идваш ти, млад, гладен, за да ми кажеш как желаеш най-доброто за фирмата ми и за моята печалба, и че ако аз ти дам малко парички, за да заобиколим шефа ти, фирмата ми ще успее да си възстанови загубите. Какъв е номерът? Хакване на компютри? Като те гледам, си мисля, че ще е това. Можеш да ми откраднеш парите или пък да станеш посредник между мен и руската мафия. Само дето трябва да ти дам десет процента, да ги платя в сметката ти във Вирджинските острови, Люксембург или Сингапур. Нали така? Точно ли го казах?
С тези думи старецът стана, готов да прекрати срещата.
- Слушай, Малкълм - отвърна Джак, без да става от стола пред изправения господар на крепостта. - Не искам и пени от шибаните ти пари. Вчера банда руски мафиоти опитаха да ме убият за онова, което знам за лайняния ти бизнес, и сега търся отговори.
- Да те убият? Така ли?
Старецът не му вярваше.
- Гледате ли новините? Корби? Два часа път северно от Лондон? Четирима мъртви руснаци?
Малкълм Голбрайт седна обратно на стола си.
- Да, всичко това е заради теб - каза Джак.
- Какво значи това?
- Твърде надълбоко се разрових в твоя случай. Открих, че този Дмитрий Нестеров е замесен, и изведнъж група убийци от „Седемте каменни мъже“ идват от Украйна да ме спрат и да убият един от моите познати.
- Това съвсем сериозно ли е? - запита шотландският нефтен богаташ.
- Боя се, че да.
- Защо Кастор не ми казва тези неща?
Джак реши да говори направо.
- Господин Голбрайт, мисля, че е възможно господин Кастор по някакъв начин да е... компрометиран от господин Нестеров.
Малкълм Голбрайт изгледа Джак неприятно дълго. Джак реши, че той ще възроптае, но Голбрайт каза:
- Кастор е шибан мошеник.
Джак вдигна ръка и опита да смекчи забележката:
- Не мога със сигурност да кажа какво...
- Знаех, че работи с едни хлъзгави и силни руснаци - прекъсна го мъжът. - Не знаех само, че работи с хлъзгавите и силни руснаци, които ми взеха парите. Кой е човекът, когото са искали да убият?
- Стар английски шпионин. Не знам все още как е свързан, но се надявам вие да помогнете.
- Как се казва?
- Оксли. Виктор Оксли.
- Не съм го чувал - отвърна разочарованият Голбрайт.
- Работил е по един случай в Швейцария през 80-те години. И в този случай, колкото и да е невероятно, е замесена „Рицман Приватбанкирс“.
- Банкерите, убити от Зенит?
- Така се говори. Нищо не е доказано.
- Да. Помня. Аз работех с тази банка в онези години.
- Дойдох при вас с надеждата да ми помогнете да свържа убийствата тук с кражбата на вашето имущество. Оксли и Кастор са свързани, но същите бандити, които опитаха да убият Оксли, са ме следели, докато работех по вашия случай. Не знам защо.