- Но не знаем дали са намерили някой за сделката - каза Джак.
- Не знаем - усмихна се Голбрайт. - Обаче имам подозрения кой знае.
- Кой?
- Хю Кастор. С него се познаваме още от Итън. Не сме били приятели, но знаех, че е в тайните служби. И когато руските счетоводители дойдоха при мен, за да ме питат за онези неща, му разказах всичко. Той се развълнува много при възможността да намери липсващите богатства на КГБ. Даже ме накара да го представя на президента на „Рицман Приватбанкирс“. По-късно открих, че и Кастор е станал клиент на банката. През следващите няколко години забогатя доста - през деветдесетте. Имаше връзки с новата Русия, напусна МИ-5 и се захвана с разузнаване в частния сектор. Знам, че търгуваше с информация, и затова, когато загубих фирмата си миналата година, отидох право при него. Мислех, че ще успея да оправя всичко с неговите връзки.
Голбрайт погледна Райън и въздъхна.
- Копелето е защитило приятелите си за моя сметка, а?
Райън кимна.
- Започва да изглежда, че е направил точно това.
- Даже си е купил къща в Цуг, предполагам, за да е близо до парите си - каза Голбрайт.
- Кастор има къща в Цуг?
- Има. Точно на езерото. Вечерял съм там с него няколко пъти.
Райън забеляза как мускулите на челюстите на Голбрайт се напрягат от гняв.
- И след това ме мами в полза на проклетия „Газпром“. Колко ли му плащат, как мислиш?
Райън си призна, че няма представа.
- Господин Голбрайт, ще бъда напълно искрен с вас. Не знам какво ще стане, но не очаквам ФСБ да ви напишат чек за милиард и двеста милиона долара.
- Не помня кога за последно използвах този израз, но вече не е за парите - отговори Голбрайт.
Райън се радваше, че Голбрайт го разбира.
- Като за аналитик, вие сте смел младеж - похвали го старецът.
Джак се усмихна, замисли се за баща си за момент и отговори:
- С мен има едни хора.
- Какви хора?
- Хора, които ми пазят гърба, в случай че руснаците пак дойдат.
- Тези не са ли служители на Кастор? - запита Голбрайт.
- Не. Защо?
Шотландският милиардер се размърда некомфортно в стола си.
- Защото се опасявам, че има усложнение.
- Какво усложнение? - запита Райън.
- Обадих се тази сутрин на Хю, за да го питам защо неговият младши аналитик ще идва тук за среща.
Джак изстена.
- Когато поисках тази среща да бъде дискретна и само между нас двамата, имах предвид точно Кастор.
Голбрайт вдигна ръце.
- Това е ясно сега, нали? Но не беше ясно тогава.
Джак се зачуди какво означава това, но като минимум значеше, че трябва незабавно да се маха оттук.
- Само още един въпрос - каза той. - На кой телефон му се обадихте?
Шотландецът извади мобилния си телефон от джоба си. Потърси номера и подаде телефона на Райън.
- Мислиш ли да му се обадиш?
- Не. Мой приятел може да го намери чрез телефона - отвърна Джак, като погледна към Малкълм Голбрайт. - На този етап на играта предпочитам да се срещна с Хю Кастор лице в лице.
75. Тридесет години преди това
След като излезе в дъжда от берлинския си хотел, аналитикът от ЦРУ Джак Райън намери малък ресторант, отворен дори сега, в единадесет вечерта, и си поръча наденица с пържени картофки и голяма халба бира. Седна до витрината и докато вечеряше, се взираше в мократа улица навън. След няколко минути отвори картата, за да се ориентира, и осъзна, че е само на няколко преки от мястото на „Шпренгелщрасе“, където рано тази сутрин стана престрелката.
Въпреки че минаваше единадесет и тридесет вечерта, когато излезе от ресторанта, реши да се разходи до апартамента на „Фракция Червена армия“ на пет преки оттук.
Намери ъгъла на улицата за по-малко от десет минути и остана изненадан колко мъртъв изглежда районът сега. Предишната вечер полицията не допускаше коли тук, но сега, дори и без полицейските, тук нямаше никакъв трафик. С изключение на бавните и редки таксита или един-двама пенсионери с чадъри, излезли да разходят кучетата си късно вечерта, на „Шпренгелщрасе“ нямаше никой друг.
Студеният дъжд усили, когато Райън доближи пресечката и забеляза една полицейска кола, паркирана пред сградата и насочена със задницата към нея. Не видя никого в колата, но двигателят работеше и затова той реши, че полицията е разположила охрана, за да не допуска любопитни на местопрестъплението.
Джак застана в един тъмен вход на североизточния ъгъл на „Шпренгелщрасе“ и „Тегелер щрасе“, откъдето можеше да вижда всичко.