Затворените големи врати на автосервиза не изненадаха Джак. В голямата тухлена постройка не се виждаха никакви светлини, а прозорците на по-високите етажи, строшени при престрелката преди почти двадесет и четири часа, сега се оказаха скрити с лъскав черен материал.
Изправен във входа, той реши, че няма да е зле да огледа апартамента още веднъж. Знаеше със сигурност, че специалните сили са махнали всичко с очевидна информационна стойност, но се надяваше, че може да са пропуснали нещо дребно, нещо, което да покаже връзката между Марта Шойринг, която загина в Швейцария, и руснаците.
Райън се запита какво ли може да е това малко нещо. За разлика от баща си, той не беше полицай и не разбираше от разследване на местопрестъпления, затова знаеше, че неоспоримото доказателство, което търси, ще трябва да е нещо като снимка на Марта на Червения площад.
„Никакъв шанс“ - каза си той.
Докато стоеше изправен във входа, една друга полицейска кола приближи и спря до колата на улицата. Двамата шофьори свалиха стъклата и се заговориха. От сто метра Джак чуваше само приглушените им гласове и видя блясъка от цигарата, която един от полицаите запали.
Излезе от входа, прекоси улица „Тегелер“ и тръгна край стената на сградата. Тук с изненада откри, че противопожарната стълба, по която се качи предишната нощ, не е прибрана докрай. И разбра, че ако поиска, може да я стигне с дръжката на чадъра си и да я свали.
Знаеше със сигурност, че полицаите в патрулните коли на ъгъла не могат да го видят тук, както и че те се разсейваха с приказки, и затова без никакъв предварителен план Джак реши да се изкачи по противопожарната стълба и да се вмъкне в сградата. Полицаите можеше и да минат оттук по някое време, но сериозно се съмняваше, че ще излязат от топлите си и сухи коли през идните няколко секунди.
И все пак Джак не посегна към стълбата веднага, а продължи да се разхожда, като се пазеше сух с чадъра и водонепропускливия си шлифер, но се изпоти при мисълта, че ще надникне пак в апартамента на третия етаж, който „Фракция Червена армия“ използваше за тайна квартира. Два пъти се саморазубеди да не го прави, но още два пъти си каза, че ако полицаите го хванат, което бе малко вероятно, няма да си навлече големи неприятности. Можеше да спомене някои от офицерите от специалните служби, с които се запозна снощи, и вероятно немците щяха да му прочетат неприятно конско, но това бледнееше пред възможността да задоволи любопитството си с нов оглед на апартамента.
Докато обмисляше следващия ход, отиде по средата на пътя към следващата пряка. Спря, обърна се, тръгна обратно към противопожарната стълба, като оглеждаше сградите, за да провери дали някой не го наблюдава.
Не видя никой.
Когато стигна до стълбата, Райън я свали бавно и относително тихо с дръжката на чадъра, след това го захвърли между два храста почти без никакви листа и се заизкачва.
Разбитите прозорци на първия етаж, от които Райън стреля по снайпериста на две преки в Източна посока, сега се оказаха затворени с картони в черни найлонови пликове. Райън без усилие отмести навътре картона и влезе в сградата. Погледна назад към безлюдната дъждовна улица, а после върна картона с черния найлонов плик на мястото му.
И така без особени усилия той се оказа вътре. Тук, както очакваше, цареше тишина, а коридорът, който и снощи беше тъмен, сега се оказа непрогледен. Нямаше никакъв източник на светлина.
Страхът от тъмното е естествен, но Джак нямаше причина да се страхува тук, защото знаеше, че сградата е празна и се охранява от полицията, обаче сърцето му биеше силно, докато с опипване налучкваше пътя си към втория етаж.
В сравнение с пълната тъмнина на коридора и стълбището вторият етаж се оказа сравнително добре осветен от големите прозорци от всички страни. И тук на мястото на натрошените стъкла имаше картон и найлон, но благодарение на няколкото здрави прозореца Джак без проблем мина през ателието и се насочи към стълбите за третия етаж.
Но не можеше да е сигурен за апартамента. Както в коридора два етажа по-долу, и тук нямаше да може да види ръцете си дори ако ги постави пред лицето си. За щастие си спомни, че при престрелката снощи куршуми и гранати бяха разбили всички прозорци в апартамента. Вероятно същите хора, сложили картон и найлони долу, са го направили и тук и затова той с опипване намери шнура на малка лампа на една масичка. Дръпна го, но тя не светна, което не го изненада.
След още няколко секунди налучка втори шнур, който водеше до лампа с крушка, останала здрава в хаоса на снощното меле.