Наведе се и погледна напред, при което сърцето му се сви. Между него и реката имаше още жици и хълмчета.
Мамка му.
Карузо се почувства сякаш отново и отново преживява ужасяваща самолетна катастрофа. Малкият хеликоптер се издигна бързо на петдесетина метра, за да прехвърли някакви жици, къщи и хълмове, след което се хвърли надолу с носа напред и ускори. Въпреки коланите, които го държаха върху тясната пейка, Доминик се почувства безтегловен, краката му се вдигнаха нагоре и той стисна здраво автомата към тялото си, за да задържи него и ръцете си на място.
След това безтегловността изчезна и той увисна на ремъците, а гърбът му опря силно в облегалката, когато хеликоптерът изравни и се понесе толкова ниско над земята, че когато Доминик отвори очи, видя, че покривите на къщите са на нивото на очите му, а дърветата се издигат над хеликоптера.
Остана напълно убеден, че пилотът е луд и иска да му докара сърдечен удар.
Хеликоптерът прелетя над нещо като открит рудник посред гората. Имаше достатъчно светлина и той забеляза пирамиди чакъл наоколо.
Без предупреждение хеликоптерът се завъртя около оста си - опашката му се понесе рязко настрани и тримата мъже от страната на Доминик отхвръкнаха надясно. В продължение на стотина метра, или поне така се стори на Доминик, машината летеше напред с тях, след което забави и тръгна правилно.
Тази внезапна промяна на посоката разтърси, раздруса и обърка мъжете на пейката. Доминик погледна надясно в момента, когато Сам Дрискол, наведен леко напред, повърна бурно в нощта.
Карузо се отдръпна. Знаеше, че ако Сам му наповръща обувките, едва ли ще му причини най-голямата неприятност тази вечер, но въпреки това вдигна крака напред, за да се предпази.
Когато Сам приключи с повръщането, пусна автомата си и обърса ръката и брадата си с опакото на дланта. Обърна се към Доминик, забеляза, че той е видял всичко, и вдигна рамене леко, сякаш не е станало кой знае какво.
Хеликоптерът отново падна рязко след поредния хълм и този път Доминик повърна.
Мичман Ерик Конуей полетя бързо десет метра над студената вода на река Днепър, като очите му се местеха бързо между двата хеликоптера, които следваше към целта, водата и корабите по нея, и различните прибори, от които разбираше колко разстояние остава до следващата попътна точка и какво е състоянието на всички системи на машината.
Напред се появи мачтата на един кораб и пилотът дръпна рязко лоста, за да я избегне. Знаеше, че така подхвърля мъжете отвън, но точно сега не можеше да мисли за маловажни неща като комфорта на своите пътници.
Не след дълго забеляза хотел „Фермонт“ напред и отляво - той беше най-високата постройка от западната страна на река Днепър. Пилотът на водещия хеликоптер „Литъл Бърд“ обяви по радиото:
- Една минута.
Пейдж отговори, че радарът не го предупреждава за наближаващи врагове.
Конуей видя как двата малки черни хеликоптера се издигат над водата и забави скоростта, след което направи бърз кръг около покрива на хотела. Видя пламъци от стрелба от покрива, последвани незабавно от дулни пламъци от двата хеликоптера.
Отклони се от реката и вдигна носа на хеликоптера, за да намали скоростта.
- Обстрелват ни от покрива и от балкона от Южната страна - обадиха се по радиото.
Конуей забави още, когато стигна на нивото на покрива. Сега чуваше как момчетата от „Делта Форс“ от дясната страна на хеликоптера стрелят по близки цели. Само след няколко секунди тези цели бяха поразени и по команда на един от пилотите на другите хеликоптери двете машини се снижиха над покрива. Конуей продължи да наблюдава мултифункционалния си дисплей и да се оглежда наоколо и забеляза как по въжетата от хеликоптерите се спускат мъже.
След още няколко секунди на покрива имаше десет души, които тръгнаха към стълбището, а двата хеликоптера МН-6 се издигнаха в небето. Без да се бави, Конуей застана на позиция, за да слязат неговите пасажери.
На покрива имаше достатъчно място за три хеликоптера. Двата големи „Еврокоптер“ се намираха на площадки, но до тях имаше достатъчно място за кацане.
Конуей се приближи възможно най-бързо и докато наблюдаваше лопатите на винтовете по време на спускането, Пейдж се наведе през отворената врата, за да брои разстоянието до покрива в метри.
- Пет, четири, три, два... един...
Хеликоптерът докосна покрива и Пейдж се обърна и извика на мъжете от неговата страна на машината:
- Тръгвай!