Дом Карузо се хвана за ремъка, който го държеше към хеликоптера, и стисна очи. Сигурен беше, че ще се забият на улицата, но както всеки път досега, хеликоптерът изравни и гръбнакът на Дом плати цената за това. Карузо остана със затворени очи почти половин минута, а когато ги отвори, с радост установи, че отново летят над вода.
Полетът обратно до „Бориспил“ премина също така неприятно, както и насам. Неведнъж Доминик смяташе, че ги следят хеликоптери, защото пилотът изпълняваше всевъзможни шантави маневри за бягство.
Нестеров, който седеше до Доминик, повърна. От долния край на качулката потече бълвоч и Карузо завря ръката си отвътре, за да почисти с ръкавицата си лицето на мъжа и да не позволи той да се задуши.
От това му се приповръща отново, но вече нямаше какво да предложи на гората под себе си.
87.
Джон Кларк стоеше сам на стоянката, когато хеликоптерите пристигнаха. Гледаше как разтовариха най-напред тежко ранените бойци от „Делта“, за да ги качат в линейки, след което сложиха двама мъртви американци в чували.
Леко ранените мъже отидоха с малко помощ отстрани, където медиците от ВВС се погрижиха за раните им.
Накрая от хеликоптерите излязоха натъртени, охлузени и уморени останалите и поведоха ценното си притежание - руснака с оповръщаната качулка.
През това време Мидас се озова до Кларк. Стисна ръката му.
- Твоите момчета се справиха адски добре. Не знам как да ти благодаря.
Кларк отговори мигновено:
- Знам как. Искаме да говорим с Нестеров. Дай ни пет минути.
- Ако питаш мен, можеш още сега да го откараш зад тази постройка и да го биеш с гумени маркучи. Защо искаш да говориш с него?
Кларк обясни набързо, че той и хората му имат информация за Нестеров, с която ще могат да компрометират други членове на руското правителство. Не даде подробности, но завърши полуобяснението си с думите:
- Смятаме, че това е възможност да накараме Русия да напусне Украйна. Може и да не е така, но си струва да опитаме.
- Напълно съгласен съм - каза Мидас. - Какво пък, по дяволите? И без това наруших почти всички правила досега. Нищо не пречи да дам пленника си на едни цивилни, за да си побъбрят. Но не повече от пет минути. Трябва да го подготвя да излети оттук до час.
Доведоха Нестеров в малък офис в задната част на един склад в района на Съвместния команден център и го завързаха с верига за стола. Мръсната качулка остана на главата му, като само я свалиха, за да може един медик да го провери и да му даде малко уиски.
Отвън двама рейнджъри стояха охрана и Нестеров, който мислеше, че са го оставили сам в стаята, подскочи стреснат от щракането на ключа за лампата. Кларк и Райън влязоха, дръпнаха столове пред мъжа с качулката и седнаха.
Тишината продължи още няколко секунди. Нестеров се огледа наляво и надясно, но не виждаше нищо през качулката.
Кларк каза на руски:
- Дмитрий Нестеров. Най-после се срещаме.
Нестеров не реагира.
- Знам кой си - продължи Кларк. - Знам, че си Глеб Белега, вор в законе и член на „Седемте каменни мъже“, а също и Дмитрий Нестеров, президент на банка „Шоул“ в Антигуа и Барбуда и председател на холдинга ИФК.
Нестеров отговори тихо, с несигурен глас:
- Невярно, но моля, продължавайте.
- Павел Лечков е арестуван от САЩ.
- Кой е той?
- Човекът, доставил полоний в Съединените щати миналия месец. Човекът, заговорничил за нападението срещу сина на президента на Съединените щати, и човекът, сниман тук, в Киев, на среща с теб. Той опита да убие английския бизнесмен Хю Кастор в Швейцария. Провали се и сега двамата с Хю Кастор ни разказаха всичко за теб.
Кларк се надяваше, че тези основани на истини лъжи ще повлияят на руснака.
- Не знам за какво говорите - отвърна Нестеров.
- Ти си тук от името на ФСБ - обясни Кларк, - но нещата ще се обърнат, преди Русия да стигне до Киев, така че това няма да ти помогне. Ние ще те закараме в черен лагер, така че каквото и да стане тук, за теб няма да е от значение.
Кларк се приведе към скритото под качулката лице на мъжа:
- Сега ни принадлежиш, Дмитрий. Изтакован си.
Нестеров не отговори.
Кларк се изправи и смени тона. Сега говореше по-спокойно, по-небрежно.
- Искам да знам как така работиш за Роман Таланов.
- Таланов ли? Не разбирам. Преди минутка каза, че съм от организираната престъпност, а сега казваш, че работя за разузнаването? Можеш ли да си изясниш нещата и да опиташ пак?