Кайл, изглежда, имаше генетична предразположеност към това да изважда части от „Лего“, влакчета, колички и други малки остри предмети от кутията с играчки и да ги оставя разхвърляни по целия под.
Въпреки твърдите инструкции на семейство Райън за персонала да оставя достатъчно за чистене на децата, за да развият те чувство за отговорност, неведнъж Джак заварваше в стаята на Кайл някой от агентите от Тайната служба да събира играчки и да ги поставя обратно по рафтовете или в кутии. Всеки път президентът се облягаше на вратата и изглеждаше продължително виновната служителка, която даваше някакво глупаво извинение, обикновено че чисти от оперативни съображения, защото може да се наложи да мине бързо през стаята, за да стигне до Кайл, и един петнайсетсантиметров камион „Лего“ би могъл да й попречи да изпълни мисията.
Джак винаги вдигаше едната вежда, усмихваше се леко и поклащаше глава, преди да отмине.
След като сложиха Кайл да легне, Джак и Кети продължиха по коридора, за да проверят Кейти. Тя спеше в Източната спалня - бивш кабинет на Нанси Рейгън и спалня на Каролайн Кенеди, както и спалня на „първите деца“ Триша Никсън, Сюзан Форд и Ейми Картър. Стаята изглеждаше доста по-подредена от тази на Кайл, предимно защото момичето беше на десет години, а не на осем като Кайл. До отсрещната стена стоеше къща за игра - копие на Белия дом, и тя заедно с леглото с балдахин в лавандулов цвят заемаха почти цялата стая. На една масичка имаше снимка на усмихнатата Кейти с Марсела Хилтън - агент от Тайната служба, загинала при спасяването на Кейти от опит за отвличане. Кейти не си я спомняше вече, но родителите й почитаха паметта на Марсела, като държаха снимката й в резиденцията си в Белия дом и се надяваха бъдещите президенти и първи дами да осъзнават колко важна е работата на охраната.
След като приспаха децата, Джак и Кети се върнаха в своята спалня. Легнаха си и взеха по нещо за четене. Тя разлисти месечното издание на „Американско списание по офталмология“, а Джак отвори нова книга, посветена на Военноморската конференция в Лондон през 1930 г.
Четоха мълчаливо около половин час, преди да угасят лампата и да се целунат за лека нощ.
Не минаха и няколко минути, когато Джак се събуди от отварянето на вратата на спалнята.
Изправи се бързо - като президент на Съединените щати беше привикнал да го събуждат късно нощем и не се изненадваше повече от това, че над него се надвесва някой. Обикновено следваше офицера от нощната смяна до Западния хол, за да говорят, без да смущават Кети. Но щом Джак стъпи на пода и посегна за очилата си, лампата в спалнята се включи.
Това беше ново.
Изненадан и веднага застанал нащрек, Джак сложи очилата си и видя как агент Джо 0’Хеърн приближава бързо към леглото.
- Какво има? - запита Джак доста разтревожен.
- Съжалявам, господин президент, но възникна ситуация.
Необходимо е да ви преместим със семейството ви в Западното крило.
Западното крило ли?
Това прозвуча на Джак съвсем нелогично, но стана и тръгна, преди да разпита агента за повече подробности за тази опасност. Джак изпитваше огромно уважение към работата на Тайната служба и знаеше, че в момент на криза не трябва да се държи като агресивно магаре.
Все пак зададе още един въпрос:
- Децата?
- При нас са - увери го 0’Хеърн.
Джак грабна халата си и се обърна към Кети, която стана, наметна се и макар още не съвсем будна, се втурна към вратата с агента и съпруга си.
Децата се намираха в коридора с агентите. Семейство Райън и четиримата им охранители тръгнаха бързо и спокойно надолу по стълбите.
0’Хеърн каза в микрофона си:
- Слизаме с Фехтовача, Хирурга, Палавника и Пясъчника. Идваме след три минути.
Тайната служба използваше кодови имена - Фехтовача за Райън, Хирурга за Кети, съвсем естествено, а Кейти и Кайл наричаха Пясъчника и Палавника.
След минута четиримата членове на семейство Райън излязоха отвън през Западната колонада. Децата вървяха, сънени, с родителите си, но Джак знаеше, че след не повече от минутка Кейти ще започне истински инквизиционен разпит, за да разбере какво става. Надяваше се, че самият той ще получи някакви отговори преди това.
Сега около тях се намираха шестима агенти във фаланга. Райън не видя да са извадили оръжие и никой не викаше или не ги караше да бързат, но всички действаха сякаш някъде там има истинска заплаха за президента и семейството му.
0’Хеърн говореше с някого по микрофона и караше всички да се движат бързо. Каза на Райън: