Володин намигна.
За първи път през кариерата си Татяна Молчанова не знаеше как да отговори и само кимна покорно.
17.
Джак Райън беше създал Колежа по време на първия си президентски мандат като малка, но здраво удряща група със задача да отстоява целите на Съединените щати по начини, за които не пишеше нищо във финансовите отчети.
Джак Райън постави начело Гери Хендли. Бившият сенатор от Кентъки се оттегли от обществения живот позорно заради фалшифициран случай с финансови измами, нарочно нагласен, за да го изведе от политическия живот и да му даде възможност за трудната и много важна работа по създаване на шпионската фирма.
За да е сигурно, че хората в Колежа са защитени, в случай че дейността им бъде разкрита, преди края на първия си мандат Райън подписа тайно сто празни президентски помилвания и ги предаде на Хендли.
С достъп до разузнавателна информация на ЦРУ и на Агенцията за Национална сигурност, но без бюрокрацията и надзора на правителствените разузнавателни служби, Колежа имаше значително повече свобода при провеждане на операциите си и следователно мощ и обсег на действие, с които постигна невероятни успехи в последните няколко години.
Но когато президентът Райън създаде тази група, той не знаеше, че един ден нейният оперативен отдел ще включва и старите му приятели и съдружници Джон Кларк и Доминго Чавес, племенниците му Доминик и Брайън Карузо и дори собствения му син, Джак Райън-младши.
Брайън загина по време на акция в Либия преди две години и на негово място дойде армейският рейнджър Сам Дрискол.
Преди няколко месеца китайски хакери проникнаха в мрежата на „Хендли Асошиейтс“, а няколко китайски убийци нападнаха посред нощ главната квартира на фирмата в Уест Одентън в опит да я изтрият от лицето на земята. Екипът на Хендли осуети китайското нападение, но знаеше, че не можеше да продължава да работи на същото място, защото китайците знаеха къде се намират, а може би и какво точно правят.
Загубата на адреса в Уест Одентън създаде главоболия, защото изискваше не просто да се намери нова сграда. Колежа получаваше много от информацията си от група антени на покрива на една пететажна сграда, с които прехващаха разузнавателна информация, разменяна между Агенцията за Национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, и Централното разузнавателно управление в Ленгли, Вирджиния.
Сега, когато сградата на „Хендли Асошиейтс“ се ползваше само по явното си предназначение, не можеха да разчитат на този метод за събиране на тайна информация.
Но имаше надежда за Колежа и бъдещето му и тя се олицетворяваше от четиридесет и пет годишния компютърен специалист Гавин Биъри. Той прекара месеците след китайското нападение, за да търси метод да осигури информация от свърхсекретната мрежа на ЦРУ „Интелинк-ТС“. Използва авангардния хакерски код на китайците срещу компютрите на ЦРУ и след като се убеди, че Управлението е затворило слабите места, се зае да търси нови вектори на заплаха в „Интелинк-ТС“.
До момента работата му даваше големи обещания и малка отплата.
Докато Гавин работеше по събирането на разузнавателна информация, Гери Хендли се грижеше да осигури нова база за дейността им, а оперативният персонал на Колежа, но без Джак Райън-младши, се обучаваше в просторната ферма на Джон Кларк в Емитсбърг, Мериленд.
Тази ферма може и да не предлагаше най-подходящото място на света за обучение на диверсанти, но за момента поне вършеше работа.
До неотдавна операторите се обучаваха в тайни бази по цялата страна, но сега бяха уязвими и затова се оттеглиха във фермата, където тренираха, за да се поддържат във форма. Дори завзеха една от стаите за гости и я превърнаха в малък оперативен център и миниучилище. Всеки ден прекарваха по един час или повече над своите компютри с програми за учене на чужди езици и четяха най-новата информация за най-проблемните места по света.
И до един се надяваха адски силно, че ще имат възможност да приложат обучението си, когато възобновят оперативната работа.
Гери Хендли отдели един от следобедите, предвидени за обиколки из щата Вашингтон и оглед на стотици офис сгради, за да иде с колата до Емитсбърг, Мериленд, където сега седеше пред кухненската маса в къщата на Джон Кларк. Около него се бяха наредили операторите от Колежа, както и Гавин Биъри. Събираха се тук веднъж седмично, въпреки че от тези срещи нямаше някаква полза. Всяка седмица Гери им разказваше за търсенето на подходящо място за организацията, Кларк и операторите обсъждаха обучението си, а Биъри с много технически жаргон обясняваше на всички какво прави, за да възстанови потока информация от ЦРУ.