Кларк поясни:
- Информацията от Гавин ще помогне на работата ни в Киев и мисля, че ще успеем да добием добра представа за ситуацията там.
Гавин добави:
- Аз проникнах в сървърите на украинската СБУ - това е тяхната полиция. Именно там си пазят информацията за организираната престъпност. Мисля, че тя ще е полезна, но не е същото, както да имаш достъп в „Интелинк-ТС“.
- Ще трябва да си помагаме със старомодните шпионски трикове - обади се Дрискол.
Другите се ухилиха, но Хендли имаше още въпроси:
- Кой ще иде там?
- Очевидно Райън е във Великобритания, но всички други ще идем - отговори Кларк.
Хендли, изглежда, се изненада леко.
- Мислех, че ти приключи с работата на терен.
- Така е. Но говоря руски и чета украински. Този път ще трябва да се върна на терен.
- Май пенсионерската шапка ще чака още, а, господин Кларк? - пошегува се Доминик.
Кларк го изгледа сурово.
- Майната ти, хлапе. Не нося шапка. Не съм толкова стар.
Доминик отговори:
- Не съсипвай образа си на кофти копеле от онези времена, господин Кларк.
Чавес ги прекъсна:
- Гавин, нали и ти ще дойдеш?
Биъри погледна Хендли като дете, което се моли на майка му да го пусне да си играе в къщата на свой приятел.
Хендли въздъхна.
- Е, щом се върна от Хонконг цял, се мислиш за международен супершпионин, а, Гавин?
Биъри сви рамене, но Чавес се обади в негова защита:
- Той ни извади от сериозна каша там, Гери. Не ми е приятно да го кажа, но без него можеше и да не се измъкнем.
- Добре - съгласи се Хендли. - Отиваш в помощ на операцията.
След това се обърна към Кларк:
- Естествено, не може да заминете там с оръжие.
- Не - отговори Кларк. - Ще трябва да имаме готовност за арест и разпит по всяко време от властите. Можем да се правим на журналисти. С достатъчно добри препоръки и документи ще се оправим.
Хендли оспори това:
- Добрите документи ще помогнат, ако ви прибере полицията, но не и ако попаднете на „Седемте каменни мъже“.
Джон Кларк се съгласи с това:
- Напълно вярно. Ще гледаме Белега и неговите момчета да не ни приберат.
Гери добави:
- Джон, не трябва да ти напомням, че Киев ще бъка от всякакви сенчести типове. Явни и под прикритие.
Джон огледа останалите от екипа.
- Чувам те високо и ясно и ще положим максимални усилия да крием операцията от явните и тайните - усмихна се той. - Но искам да се запише, че и аз имам екип от сенчести типове.
18.
Антуражът на президента на Съединените щати пристигна в спешното отделение на болницата при университета „Джордж Вашингтон“ малко преди десет вечерта. Пресата беше завардила главните входове, но президентът дойде в зелен шевролет „Събърбан“ посред няколко необозначени коли на Тайната служба и влезе през вратата на една товарна рампа на 22 улица, така че медиите изобщо не разбраха за скромното му пристигане.
Историята с радиацията в Белия дом излезе във всички новини. Говореше се, че Белият дом крие информация за полония и само е обявил, че отравянето на Головко е съвпаднало с посещението, без да казва, че отровата е радиоактивен изотоп. Но накрая разумът надделя. Каквито и журналистически скандали да се вихреха заради скриването на тази вест от обществеността, те щяха да изчезнат, когато истината излезе наяве, а истината щеше да избере сама кога да се появи. От Белия дом решиха незабавно да разкрият всичко за събитието с изключение на някои подробности за състоянието на Головко.
Сергей нямаше близки живи роднини и в чакалнята на спешно отделение представиха на Райън членовете на антуража на Головко - журналист, координатор за посещенията и охранител от британските спецслужби.
Джак се огледа за други, но не видя. След дългия си живот в служба на Съветския съюз и Русия Сергей, изглежда, беше отхвърлен или забравен от своя народ.
След като поговори с лекарите за позволените и непозволените неща по време на посещението, предвид състоянието на Головко, Райън и охраната му тръгнаха по коридора за стаята на Сергей. Шефът на охраната му стоеше редом с него и имаше притеснения за тази вечер, но не ги сподели. Андреа Прайс 0’Дей знаеше кога да се противопоставя на Фехтовача и кога да замълчи. И въпреки че предпочиташе да бъде в стаята с Райън и Головко, знаеше, че президентът няма да го позволи. Вместо това тя отиде в болничната стая с още двама агенти, бързо и тихо провери малкото пространство, докато Головко лежеше като мъртвец на леглото си, след което се върна в коридора. Щеше да наблюдава президента през едно прозорче, но той щеше да остане насаме с болния.