Джак влезе в стаята сам и веднага забеляза колко тясна и пълна с медицинско оборудване е тя. Сред всички машини Сергей изглеждаше малък и блед. По руснака имаше тръби и кабели, а през кожата му влизаха няколко венозни игли. Главата му лежеше на голяма възглавница - лекарите бяха предупредили Райън, че вратните мускули на руснака са твърде слаби и той не може да вдига главата си.
Около хлътналите очи на Головко се виждаха сиви кръгове, а косата му изглеждаше значително оредяла от предишния ден. Райън забеляза косми по възглавницата около главата му. Зад леглото една машина отмерваше забавения сърдечен ритъм на руснака и пиукаше продължително.
На Джак му се стори, че мъжът спи, но очите му потрепнаха и бавно се отвориха. След малко, като дойдоха на фокус, се насочиха към Райън. Джак долови една слаба усмивка, но само за секунда, след което лицето на Головко стана безизразно, сякаш всички мускули по него се умориха от това усилие.
- Как се чувствате, Сергей Николаевич?
- По-добре съм, Иван Еметович.
Гласът беше дрезгав, но по-силен от онова, което Райън очакваше, предвид ужасното му състояние. Руснакът се усмихна слабо и премина на руски език:
- На миру и смерть красна.
Джак отдавна не беше упражнявал руски. Произнесе бавно думите, след което се досети - „Сред приятели дори смъртта не жили силно“. Не знаеше как да отговори.
- Тази ситуация е неловка. Извините. - Сергей сбърчи вежди, защото бавно осъзна, че е минал на руски.
- Съжалявам - преведе той.
Джак дръпна единствения стол в стаята и седна до леглото.
- Аз съжалявам за това, което се случи с теб. Нищо друго няма значение сега.
Головко погледна настрани. И каза:
- Преди няколко години китайското правителство опита да ме убие.
- Спомням си, разбира се.
- Не успяха, но само защото имах късмет. А сега старото ми сърце се къса, като знам, че моето правителство, моята страна, успя.
Джак искаше да му каже, че няма да умре, че лекарите ще го спасят. Но това щеше да е лъжа, а той дължеше на Сергей истината.
Затова каза:
- Ще разберем как точно са го сторили.
Сергей се закашля.
- Стисках си ръце с много хора миналата седмица, доста чай пих, бутилки вода. Ядох хотдог в Чикаго.
При спомена за това руснакът се усмихна.
- Някъде по пътя ми тук, из Съединените щати...
Отново се закашля. След няколко секунди спря, но, изглежда, беше изгубил нишката на мисълта си.
Джак изчака, за да е сигурен, че Сергей е приключил, и каза:
- Знам, че си слаб и уморен. Но се случиха други две неща. Почти не мислех да ти ги казвам, но може би ще ми помогнеш със съвет.
Погледът на Головко, изглежда, малко се проясни. Джак виждаше, че той се радва да помогне.
- Снощи убиха Станислав Бирюков в Москва с бомба.
Джак се изненада от реакцията на Головко, или по-скоро от липсата на реакция. Руснакът каза:
- Това беше само въпрос на време. Добър човек беше. Не велик. Добър. Но не участваше във вътрешния кръг на Володин. Трябваше да го сменят.
- Но защо да го убиват? Не можеше ли Володин просто да го замени с подпис върху документ?
- Смъртта му ще донесе повече полза на Кремъл. Те ще обвинят Украйна, САЩ, НАТО или пък някой от враговете си.
- Обвиняват нас. Започна се вече.
- Ще обвинят теб.
Бялата като хартия ръка на руснака се вдигна няколко сантиметра от леглото и помаха слабо. Почти веднага падна обратно на леглото, но Джак разбра. След кратка пауза Сергей каза:
- Говорехте за две събития.
- Володин се яви по телевизия „Новая Россия“ и обяви, че ФСБ и СВР ще се слеят в една организация.
Головко затвори очи за момент. И запита тихо:
- Таланов?
- Роман Таланов отговаря за всичко, да.
- Роман Таланов се появи от нищото във ФСБ. Аз съм работил в държавните служби за сигурност през целия си живот и не бях чувал за него допреди шест години, когато той работеше като полицейски комисар в Новосибирск. Тогава бях директор на СВР и моите хора ми съобщиха, че този човек, този полицейски комисар, ще замести директора на ФСБ в града. Но повишението му не дойде от ФСБ. А по нареждане от Кремъл.
- Защо?
- Това се питах и аз навремето. Казаха ми, че бил от ГРУ, от военното разузнаване, и че е любимец на лидерите в Кремъл от онези времена. Не разбирах как така - някакъв бивш офицер от военното разузнаване, непознат на никого и началник на полицията в сибирски град. По-късно разбрах, че Валерий Володин, който тогава беше министър-председател, заставил директора на ФСБ в Новосибирск да напусне и сложил Таланов на мястото му.