Джак запита:
- А какво е правил Таланов в ГРУ?
- Опитах се да разбера. От професионално любопитство. Чух, че през първата война е действал в Чечения, преди да стане началник на полицията в Новосибирск. Но какво е правил в Чечения и преди това, не можах да науча.
Райън не знаеше каква информация имат неговите служби за Таланов, но щеше да разбере това веднага, след като си тръгнеше оттук.
- Ти защо не си казал на никого за това?
- Защото беше вътрешен проблем. Предвид всичките ми проблеми с администрацията, имаше кирливи ризи, които не исках да разгласявам на Запад. Връзкарството с роднини и близки е като рак за нашето правителство. И винаги е било така. Имаме дори дума за човек, който покровителства някого по пътя му нагоре. Наричаме го крыша- покрив. Нямаше да изненадам никого, ако разкрия, че Таланов е получил работа във ФСБ, която вероятно не заслужава. Нали имаше покрив високо в правителството. Може би самият Володин. И все пак липсата на информация за работата му в ГРУ е много притеснителна.
Джак кимна. Предвид другите му проблеми, Някогашната история на новия ръководител на обединената руска разузнавателна служба не изглеждаше толкова важна, но за Сергей Головко определено изглеждаше важна.
Руснакът каза:
- Разбери кой е той. Какъв е бил.
- Добре - обеща Джак.
Головко вече изглеждаше невероятно уморен. Джак мислеше да го помоли да говори с представителите на ФБР, които чакаха отвън, но за момента реши, че руснакът няма нужда от още безпокойство. Дори се ядосваше на себе си, че остана толкова дълго.
Стана бавно и Сергей бързо отвори очи, сякаш забравил, че Райън е в стаята.
Джак каза:
- Повярвай ми за едно. Това, което ти се случи, няма да остане просто така. Ще се погрижа за това. Не мога да ти кажа как точно ще постъпя, но каквото и да стане след това, което ти сториха, то ще направи народите ни по-силни. Аз ще го използвам срещу Володин. Може да не стане за дни или за седмици, или дори месеци, но ти ще победиш.
- Иван Еметович. Много преживяхме с вас през годините.
-Да. Така е.
- Няма да се видим повече. Искам да ви кажа, че направихте много добро за света. За нашите две страни.
- Както и ти, Сергей.
Головко затвори очи.
- Би ли помолил сестрата да ми донесе още едно одеяло? Не знам как може да съм радиоактивен и в същото време да ми е студено, но е така.
- Разбира се.
Джак стана, приведе се, за да се ръкува с мъжа, но установи, че той е заспал. Хвана ръката на Головко и я стисна нежно. Лекарите му бяха казали, че ако докосне руснака, ще трябва да го обеззаразяват. Джак сметна, че това е техният начин да го накарат да стои настрана. Но това не го интересуваше. Можеха да го чистят, но не можеха да му забранят този последен жест на състрадание към стария му приятел.
19.
Джак Райън-младши и Санди Ламонт се качиха на „Боинг“ 777 на „Бритиш Еъруейз“ за осемчасов полет до държавата Антигуа и Барбуда в Антилите. След като преминаха проверката на бордните карти и се отправиха към бизнес класата в предния край на самолета, установиха, че той е полупразен, но тяхната секция се оказа пълна.
Луксозните кожени седалки бяха наредени една срещу друга, под ъгъл, за да станат легла за трансатлантическия полет. Райън гледаше назад, към останалите пътници в самолета. Бизнес класата се оказа пълна с индийци, азиатци, англичани и германци. Имаше и доста шведи, което го учудваше, но чу една от стюардесите да казва, че самолетът е започнал полета от Стокхолм, преди да кацне на летище „Хийтроу“.
Отзад, изглежда, имаше предимно туристи, но тук, в бизнес класата, а може би и в напълно отделения салон за първа класа, вероятно бъкаше от хора, които си вършеха банковите сделки изцяло или отчасти в офшорното данъчно убежище Антигуа. Работата му през последните два месеца направи Райън особено мнителен към хората около него и той дискретно наблюдаваше пътниците един по един, за да отгатне какви са те и какви тъмни тайни крият.
Джак не долавяше никакъв руски акцент, но нямаше да се изненада изобщо, ако се окажеше, че първата класа зад него е пълна с евразийски олигарси и шефове на организирани престъпни групи.
След няколко минути в подобни размисли той осъзна, че тази мнителност ще го подлуди, и затова си наложи малко след излитането да се съсредоточи върху обедното меню.
Джак реши да работи през по-голямата част от полета.
Веднага след като прибраха чиниите и чашите от обилния обяд на масичката му, той измъкна своя лаптоп и се зае да разглежда интерактивните карти на Сейнт Джон, закъдето пътуваха. Постара се да запомни основните улици и транспортни центрове и огледа маршрута от хотела си до офиса на регистрационния агент на няколко преки оттам. Записа си адреса на други сгради, които според базата данни СПАРК фигурираха в царството на офшорните банки и търговия, защото не знаеше какво точно търси и искаше да посети възможно най-много места.