Вратата се оказа отключена и мъжът бързо се приведе леко, последван от другите двама. След това тримата тръгнаха в екип, насочили прожекторите си към определените им сектори.
Откриха ценния товар в средата на неосветената стая. Джон Кларк седеше на стол, с ръце в скута, присвил очи пред ярките лъчи на прожекторите. На сантиметри от лявата и дясната му страна се виждаха две изправени фигури и част от лицето на трети човек зад главата на Кларк.
Тримата стрелци на вратата - Доминго Чавес, Сам Дрискол и Доминик Карузо - стреляха едновременно. След пукота от кратките залпове и пламъците от дулата на оръжията стаята се изпълни с дим, чиято миризма измести неприятния мирис на влага и плесен в къщата.
Джон Кларк не помръдна, дори не мигна, докато куршумите се забиваха в трите тела около него.
В челата им се появиха дупки, но те не паднаха. Това бяха дървени стойки, на които висяха снимки в цял ръст на въоръжени мъже.
Лъчите на тактическите прожектори бързо осветиха различни части от стаята, след което единият се насочи към четвъртата и петата фигура в далечния край. На стойката отляво висеше образът на мъж с детонатор в ръка.
Динг Чавес изпрати два куршума в челото му.
Вторият лъч премина по ъгъла и освети изображението на красива млада жена с дете в дясната ръка. В лявата й ръка, чистично скрит зад крака й, се виждаше дълъг кухненски нож.
Без нито миг колебание Дом Карузо простреля жената в челото.
След секунда в стаята отекна глас:
- Чисто - каза Дрискол.
- Чисто - повтори Карузо.
- Чисто е - потвърди и Динг.
Джон Кларк стана от стола в центъра на стаята, като разтриваше очите си с длан под светлината на трите тактически фенерчета със сила на лъча от 200 лумена.
- Сложете предпазителите на оръжията си.
Тримата оператори включиха предпазителите на автоматите си и ги пуснаха да висят свободно на гърдите им.
Заедно, четиримата огледаха дупките от попаденията в петте фигури, след което излязоха от стаята и провериха мишените в другите помещения. Излязоха от тъмната къща и застанаха на верандата, за да не ги вали дъждът.
- Какво мислиш, Динг? - запита Кларк.
Чавес отвърна:
- Добре беше. Нещата се забавиха, когато се наложи да настигна другите, за да се наредим пред вратата. Но както и да го направим, ако ще влизаме с най-малко трима оператори, се налага да чакаме шофьора.
Кларк се съгласи:
- Така е. Друго?
Карузо се обади:
- Когато Динг и Сам влязоха в страничните стаи в коридора, аз останах сам. Покривах пространството, което все още не бяхме прочистили - вратата в края на коридора, но все си мислех, че няма да е зле да има още един, който да ни пази откъм шест часа. Влезе ли някой враг отвън, ще може да стреля свободно в тила ми. Постоянно се оглеждах, но не е същото като да има още някой.
Кларк кимна.
- Ние сме малка група.
- Така е сега, когато сме без Джак-младши - добави Дом Карузо.
Дрискол се намеси:
- Май трябва да се огледаме за нов човек за групата.
- Джак ще се върне - отговори Чавес. - Знаете не по-зле от мене, че активираме ли се отново, той няма да остане настрана.
- Може би - каза Дом. - Но кой знае какво ще стане.
Кларк отвърна:
- Спокойно, хлапе.
Но за останалите беше ясно, че и Кларк изгаря от нетърпение да използва времето си за нещо по-значимо. Той беше воин, участвал в почти всеки конфликт на Съединените щати от над четиридесет години, и въпреки че се оттегли от активните операции на Колежа, определено се чувстваше готов за нещо повече от обучение.
Сега Кларк погледна към автомобила - вратите му стояха широко отворени, а дъждът се усилваше. Вътре сигурно имаше два-три сантиметра вода и разкъсаната тапицерия на пода вече беше подгизнала.
- Е, добре, че ви казах да дойдете с тази барака.
Динг каза:
- Имаше нужда от вътрешно измиване.
Мъжете се разсмяха.
- Добре. Да се захващаме за работа - разпореди Кларк. - Върнете се обратно нагоре по пътя, изчакайте двайсет минути и опитайте пак. Това ще ми даде време да закача предната врата и да разместя фигурите. Дом, мисля, че можеше да групираш куршумите си върху втората цел в спалнята малко по-тясно.
- Разбрано - отговори Дом.
Той беше стрелял три пъти в цел номер две, като и трите куршума попаднаха в главата на мишената на около пет сантиметра един от друг, но нямаше да спори по този въпрос с Кларк. Особено след като попаденията на Дрискол и Чавес се оказаха по-близки.