Райън седеше в слабо осветения салон на бизнес класата и разсъждаваше за нещата, които разбра за Русия през последните два месеца. Искаше му се да е проучвал този район през последните няколко години, но по онова време го занимаваха други, по-важни за страната му неща.
Джак запита:
- Защо според теб Валерий Володин е богатият бизнесмен, който е успял да превърне финансовата си мощ в политическа власт, след като всички други са останали в сянка или са унищожени от руското правителство?
- Не знам, да ти кажа честно.
- Ти знаеш за тези неща повече от мен. А Володин как е направил парите си?
Ламонт отпусна облегалката си малко назад и се прозя.
- Ще трябва да се върнеш към последните дни на Съветския съюз. Володин е стоял с пари зад една от първите частни банки в Русия. Раздавал е пари, с които другите олигарси са си купували имущество при пълната приватизационна разпродажба на Русия. Заемал милион тук, милион там, а освен това си е купил и част от баницата. Скоро след това Съветският съюз бил разпродаден за стотинки, а клиентите на неговата банка притежавали контролни пакети в практически всяка област на промишлеността.
Джак запита:
- Но в края на СССР той е работил в КГБ, нали? Как, по дяволите, е получил парите, за да създаде банката?
- Никой не знае със сигурност. Твърди, че имал инвеститор от чужбина, но по онова време в Русия не е имало никакви закони за частната собственост и затова не е трябвало да доказва произхода на парите си.
Джак искаше да научи повече за миналото на Володин, но Санди отново погледна часовника си.
- Извинявай, Джак, но ще си лягам, за да съм бодър, като кацаме. И ти се откъсни от тези вълнуващи тръжни документи и сънувай островитянките, които ще срещнем довечера.
Райън се засмя. Той имаше съвсем различни идеи за това, което двамата щяха да правят в Антигуа, но не искаше да пречи на приятните сънища на Санди и се зачете отново, докато колегата му легна да спи.
Кацнаха на международното летище „В. К. Бърд“ в Антигуа малко след два следобед и взеха такси за краткия преход до северния връх на малкия остров, където се намираше столицата на страната Сейнт Джон.
Топлият и слънчев следобед се различаваше впечатляващо от Лондон и духаше силен източен вятър. Райън реши, че Сейнт Джон прилича много на другите столици от Карибите, които познаваше - градът бе обикновен и малък. В бизнес района имаше само няколко сгради с повече от четири етажа.
Знаеше от статиите, че в този град живеят само 25 000 души, но когато дойдеха увеселителните кораби, тук ставаха задръствания. Наближиха пристанището, където Райън видя само рибарски лодки, платноходи и малки товарни кораби, докато таксито минаваше бързо и лесно през тесните улици.
Наеха две стаи в хотел „Кокос“. Санди искаше да се освежи и да отговори на някои имейли, затова Райън остави багажа си и слезе във фоайето сам.
Към четири следобед Райън крачеше по тротоара на улица „Редклиф“ пред сградата на фирмата за корпоративни услуги Си Си Ес - седалището на холдинга ИФК.
Не мислеше да влиза там. Още не. Вместо това намери заведение, в което продаваха риба, на една пряка нагоре, до пазарната улица. Взе от хладилника бутилка бира „Вададли“, каквато виждаше за първи път, плати на касата и седна на разнебитен дървен стол далече от входа. След като се настани, хвърли поглед надолу по улицата. Там, на половината път до следващата пряка от другата страна на улицата, по която почти нямаше движение, се намираше триетажна сграда от сгуробетон, боядисана в тюркоазеносиньо. Отвътре на стъклената врата стоеше мъж с евтино синьо сако, няколко размера по-голямо от необходимото. Джак реши, че той не е просто пазач във фоайето, а охрана.
Райън огледа всичко. От едната страна на синята сграда се виждаше малък пазар за месо. Агнешки трупове и парчета говеждо висяха на слънцето на въжета, а преминаващите край тях хора пъдеха мухите. От другата страна на сградата се намираше полузаспало магазинче за сувенири за пътниците на увеселителните кораби, които решаха да се разходят на пет преки от пристанището.
Джак отпи продължително от бирата си, докато разглеждаше. Признаваше си, че е трудно човек да повярва, че това място е свързано с фирма, която върти сделки с нефт и газ за милиарди в другия край на света.
По сградата се виждаха множество табели, но от повечето от тях Джак не можеше да разбере какво става вътре. Освен неясния текст „Корпоративни услуги Си Си Ес“ се виждаха надписи като „Услуги Ей Би Ви“, „Карибски световни партньори“ и „Консултантска група „Сейнт Джон“.