Например куфар, пълен с лепящи се метални кутийки колкото кибрит, с мини GPS приемници. Те бяха много подходящи за следене на коли с програма на смартфона или таблета.
А също и позволени, но много трудни за обясняване пред властите, няколко радиоуправляеми детски колички, специално предвидени да доставят лепящите се метални кутийки.
Екипът не носеше огнестрелно оръжие, с изключение на късоцевната карабина и пистолета на Адара, и още две такива оръжия, скрити в един от многобройните тайници в самолета, където и щяха да останат. Но четиримата оператори на Колежа щяха да имат други оръжия в Киев. Всеки от тях носеше многофункционален инструмент със скрито дванадесетсантиметрово острие. Химикалките от усилена пластмаса в джобовете им лесно можеха да пробият дреха и кожа, ланците на вратовете им можеха да се използват за душене и дори спътниковите им телефони имаха външна батерия, която захранваше телефона с много малко ток, защото служеше като мощен електрошок, който можеше да обездвижи човек при допир.
С помощта на Адара скриха повечето незаконни неща в тайниците на самолета, за да минат митническата проверка при кацането. След това се наведоха над лаптопите си, за да прегледат „ФалконВю“ - високотехнологична система с карти за военни и разузнавателни цели, с която Колежа разполагаше, защото Гавин успя да я измъкне, когато загубиха достъп до комуникацията между Форт Мийд и Ленгли. Но въпреки че картата не беше актуализирана от няколко месеца, Гавин знаеше, че тя ще им помогне много повече, отколкото „Гугъл Мапс“.
Докато се носеха над Атлантическия океан с над четиристотин възела, Кларк погледна екрана в луксозната кабина, на който се виждаше позицията на самолета.
- Кацаме след пет и половина часа - каза той. - Нека опитаме да поспим малко. Утре веднага ще действаме.
Джак Райън-младши и Санди Ламонт тръгнаха по улица „Редклиф“ в град Сейнт Джон, Антигуа. Сега, в десет и тридесет вечерта, по улиците имаше доста хора и достатъчно туристи, сред които Джак и Санди не правеха голямо впечатление, въпреки че Райън се чудеше как човек може да остане незабележим дълго време тук, особено с необучен партньор.
Откриха сградата с табелката на Рандолф Робинсън - покрит паркинг, достатъчно голям за петнадесетина коли, с втори етаж с офиси. Имаше и ограда с портал, но Джак установи, че лесно може да я прескочи при един крайъглен стълб.
Райън огледа тъмния празен паркинг - забеляза три големи кофи за боклук до стълбището. Капакът на една от тях стоеше вдигнат и от него стърчаха листове хартия.
Двамата мъже завиха по една уличка и се натъкнаха на камион лавка и голяма група хора около него, седнали на касетки за мляко, да се хранят със солена риба и кокосова вода. Двамата си купиха по една напитка и продължиха разходката си, за да могат да си говорят.
Санди каза:
- Не можем да откраднем целия боклук.
- И не е необходимо - отговори Джак и вдигна телефона си.
- Не те разбирам.
- Прескачам оградата, след това включвам видеокамерата. Хващам топ хартия и го прелиствам максимално бързо. За всеки от тях ми трябва десета от секундата. След това изпращам видеозаписа на архивираща програма. Тя има модул за разпознаване на знаци, с който ще прегледа всеки кадър от видеото и ще архивира всяка цифра и дума така, че после да може да се търсят за справки.
- Това е чудесно, по дяволите. Колко време ни трябва?
Преди Джак да отговори, край тях мина един черен пикап и шофьорът и пътникът до него ги огледаха бавно и внимателно. Джак беше сигурен, че това е същият пикап, който видя по-рано следобед.
Санди не забеляза, че ги оглеждат, а и Джак не му каза за това, защото не искаше партньорът му да се уплаши точно сега. Можеше да се откаже, но реши да наблюдава улицата в случай, че онези се върнат.
Проследи с поглед пикапа, който се загуби зад завоя, след което отговори на въпроса на Санди:
- Зависи колко документи има в тези кофи. Петнайсет минути според мен, не повече.
- Ами ако ни хванат?
Джак сви рамене.
- Можеш ли да тичаш?
-Не.
- Тогава нека не допускаме да ни хванат
Когато доближиха сградата, Ламонт запита:
- Ти откъде знаеш тези неща?
- Не съм адвокат, нито експерт-счетоводител и нямам огромен опит, както другите от „Кастор и Бойл“. Но дребните трикове като този помагат. Така компенсирам - отговори Джак, като вдигна телефона си.
Снимането на листовете в кофата премина изненадващо лесно. Джак се прехвърли през оградата, когато никой не гледаше, след това коленичи и изтича при кофите. В две от тях нямаше листове, но другият съдържаше стотици документи, пликове и други подобни. Пъхна фенерчето дълбоко в кофата, за да крие светлината му от улицата, след което бързо запрелиства страниците с насочен към тях телефон.