Санди се разхождаше по улицата отпред. Поддържаше връзка с Райън по телефона и освен че през две минути подтикваше Райън да бърза, се справи добре като съгледвач.
Райън се върна на улицата точно след десет минути и двамата тръгнаха обратно към хотела.
Санди запита:
- И какво, омаза ли се с черва от риба и други боклуци?
- Рандолф Робинсън е чистник. Част от документите бяха нарязани, но като повечето хора го мързи да реже всичко. Заснех стотици документи, пликове, брошури и ръчно написани бележки. Не знам дали ще са ни от полза, но не пречи.
Намираха се по средата на пътя си към хотела, когато Джак забеляза предстоящата неприятност. Същият черен пикап -позна го, защото той изглеждаше поне пет години по-нов от обичайните коли тук - стоеше паркиран зад кръстовището. В него имаше поне четирима души. Джак не можеше със сигурност да види това оттук, но се досети, че двамата мъже, които забеляза по-рано, са взели поне още две приятелчета.
Определено ги чакаха лоши новини.
Затова не се върна към хотела. Не искаше онези да разберат къде спи.
Между него и пикапа отсреща се намираше оживен бар на два етажа. Джак предложи:
- Искаш ли да пийнем по едно?
Не се наложи да убеждава Санди.
21.
Когато двамата със Санди Ламонт пресякоха улицата, за да влязат в бара, Джак забеляза как втори пикап премина през кръстовището. Стоповете му мигновено се включиха и Джак погледна във витрината на магазин за сувенири отсреща, в която видя как пикапът зави по уличката зад бара.
- Мамка му - тихо възкликна Райън.
Санди, който вървеше напред, не го чу.
Джак схвана, че двамата със Санди ще попаднат в обкръжение, когато влязат вътре. Помисли дали да не се върне в хотела и да извика полицията, но не можеше да е сигурен, че онези с пикапите не са полицаи.
Накрая реши да разчита на прикритието на тълпата и се надяваше силно, че онези, каквито и да са те, нямаше да опитат нищо в бара пред толкова свидетели.
Заведението се оказа дупка. С дисководещ и малък дансинг, с бар зад него, а отляво се виждаше задният вход.
Санди поведе и щом стигнаха до бара в задния край на помещението, Джак му каза да поръча питиета за двамата. След това се обърна с гръб към бара, за да наблюдава предния вход, но през няколко секунди поглеждаше и към изхода отзад.
Джак обмисли ситуацията. Вероятно онези бяха местни мутри, наети от адвокатите и компаниите за корпоративни услуги, и не дойдоха тук специално за него.
Разбира се, трябваше да отчита, че може и да греши и онези да са тук, защото той е син на президента на Съединените щати, и те са намислили нещо опасно.
Но реши, че по-вероятен е първият сценарий. Двамата със Санди не се бяха отнесли сериозно към задачата си. Райън осъзна, че ако работеше с Джон Кларк или с Динг Чавес, щеше да е предвидил всевъзможни мерки за сигурност, за да избегне точно такава ситуация. Но вместо това беше дошъл тук с мисълта, че просто ще събере малко бизнес информация и че в най-лошия случай някоя секретарка ще го разиграва и няма да му позволи да вземе визитка от някое бюро.
Двама мъже влязоха и застанаха до предната врата. Единият, със сплетена на плитчици коса, имаше големи мускули. Двамата поговориха с бияча на входа и се заоглеждаха. Секунди след това изгледаха Райън в очите и останаха на мястото си.
Джак погледна изхода отзад. Там нямаше никой, но знаеше, че дори един третокласен екип надрусани островитяни с плитки от някое местно село ще имат достатъчно мозък, за да завардят задния изход, откъдето жертвата им може да излезе.
Джак се отказа от мисълта, че онези няма да го нападнат пред свидетели, и сега се надяваше, че са тук само за да го сплашат.
- Санди, трябва да ти кажа нещо и докато ти го казвам, искам да останеш съвсем спокоен.
Санди подаде бирата на Джак и вдигна коктейла си, за да пие през сламката. Джак не смяташе, че англичанинът ще може да му помогне особено много през следващите няколко минути, защото не знаеше някой мъж, който си поръчва коктейли, да е спечелил бой в бар.
Райън изгледа Санди в очите над кокосовия орех с коктейла.
- До вратата има двама, които ни гледат. От известно време ни следят.
Санди понечи да обърне главата си натам, но Джак го спря.
- Не. Не прави така. Искам само да си готов да тръгнеш към задната врата.
- Сериозно ли говориш?
Извърна глава бавно в лош опит да огледа, без да го видят.