- Според мен са ни видели пред офиса на Си Си Ес днес през деня. Кой знае, в онази сграда може да се вършат и други, по-тайни неща и затова наемат тези да сплашват всеки, когото не харесват. Не очаквам сериозни неприятности, но ще ни сплашат.
Санди сега видя двамата до вратата отпред. Единият, с коса на плитки, носеше разкопчана до кръста риза и цяло гнездо ланци тежеше на дебелите мускули на врата му. Другият, ниско подстриган, носеше тениска на футболист, която не успяваше да скрие яките му мишци.
- Да, успяват. Какво ще правим?
Отново сръбна от напитката си, сякаш ромът в нея можеше да успокои нервите му.
- Ще си допием питиетата и излизаме отзад. Според мен те ще се спречкат с нас, но остави аз да говоря. Ще се оправим.
- И защо искаш да излизаш през уличката?
Джак имаше отговор на този въпрос. Не искаше никой да види какво може да се наложи да прави. Доста се беше старал да постигне анонимност и щеше да рискува да го наритат по задника, за да я запази.
- Ще се оправим, вярвай ми.
Но разбираше, че насилва късмета си въпреки физическите си умения и способността си да се измъква с приказки от разни ситуации.
Санди запита:
- Джак, да не си забравил кой си? Извади телефона, набери таен номер, който знам, че помниш наизуст, и готово - в пристанището ще пристигне самолетоносач и ще ни спасят.
Джак би се изсмял на този генерален план, но сега мислеше за неизбежния сблъсък.
- Никого няма да викам - отговори той мрачно. - Двамата с теб ще излезем през тази врата и ще си идем в хотела.
- И после?
- После ще измисля друг страхотен план.
- Да. Разбира се.
След минута двамата излязоха на уличката. Оказа се не толкова тъмна, колкото Джак предполагаше - лампите на два стълба работеха, а и по стената на дъсчена сграда - казино, светеха неонови лампи по протежение на тясната уличка.
Завиха към хотела си, но само след няколко крачки от сенките пред тях се появиха двама мъже.
- Господи - прошепна Санди.
Двамата изглеждаха млади и атлетични. Джак реши, че са от някоя местна банда. По ръцете си имаха татуировки - виждаха се, защото двамата носеха потници.
Джак се усмихна и продължи да върви към двамата. Огледа ръцете и кръстовете им за оръжие, но не забеляза нищо такова.
- Добър вечер. Какво можем да направим за вас, господа?
По-високият от двамата отговори с плътен местен акцент:
- Кажете какво толкова ви интересува офис сградата, дето я снимахте днес?
- Не знам за какво говорите. Ние сме туристи.
- Никакви туристи не сте бе. Врете си носовете, където не им е мястото, и това не ни харесва.
Санди каза с разтреперан от страх глас:
- Виж, приятел. Не искаме неприятности.
Зад тях се чу друг глас с местен акцент:
- Но имате неприятности.
Санди се извъртя ужасен. Райън беше чул отварянето на вратата от бара, затова се извърна спокойно и провери дали са същите мъже, които разговаряха с бияча. Сега стана ясно, че ще трябва да се разправя с тях, но се успокояваше, защото онези смятаха, че владеят положението.
Джак знаеше, че може да се възползва от увереността им.
Мъжът с плитките каза:
- Тук сме, за да ви накараме да си идете откъдето сте дошли и повече да не се връщате.
- Няма проблем с това - отговори Санди.
Къдравия се усмихна, а зъбите му блеснаха в уличката.
- Ние не приемаме уверения, бяло момче. Ще ви вкараме в болница, за да помните колко сте сгрешили да идвате тука.
Райън разбра, че Къдравия е водач на групата. Сега той се намираше на ръка разстояние и нямаше оръжие, но Джак трябваше да действа така, сякаш всеки от тях може бързо да извади нещо.
Санди вдигна умолително ръце.
- Напълно излишно, господа. Уверявам ви, че ви разбираме ясно и...
Англичанинът се втурна да бяга. И четиримата го последваха инстинктивно, което отвори възможност за Джак. Един от мъжете с потници мина пред него, Джак го удари рязко с дясната си ръка в челюстта и онзи падна на улицата в несвяст. Другият потник осъзна какво става - спря на две крачки и рязко се завъртя към чернокосия и брадат американец. В същото време посегна за нож в калъфка отзад на кръста си и замахна с другата ръка.
Джак се приближи бързо и получи лек удар по носа. Но преди онзи да измъкне ножа, Джак пристъпи, хвана дясната му ръка, стисна го здраво за китката и я извъртя рязко под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Когато мъжът с потника изкрещя, Джак го ритна по сгъвката на дясното коляно и го просна по гръб до приятеля му да се гърчи в агония.
Другите двама спряха да тичат след Ламонт и се обърнаха, за да помагат на колегите си. Приближиха Райън с ножове в ръка, като крещяха.