Джак приклекна леко. Когато онзи с ниско подстриганата коса доближи и замахна с ножа си, Джак се приведе рязко, извъртя се, блъсна го с гръб и стисна ръката му, която описваше дъга надолу. Изви рязко ръката и я счупи в лакътя, а ножът падна на земята.
Къдравия опита да намушка Райън, но мъжът с футболната тениска се намираше между тях. Джак насочваше ранения мъж, като държеше ръцете му нависоко и го буташе с гръб, за да пречи на нападателя да го прободе. Когато мъжът с плитките прехвърли ножа в другата си ръка, Джак дръпна ръцете на другия, като измъкна едната ръка от рамото му, след което се извъртя и прехвърли онзи във въздуха, за да го стовари върху шефа му. Къдравия трябваше да премине в отбрана. Докато успее да отблъсне от себе си своя подчинен, американецът се нахвърли върху него, изби му ножа и го удари три пъти в лицето.
Мъжът падна по гръб на земята, а Джак продължи да напада - клекна върху него и го удари бързо още няколко пъти.
След като стана ясно, че Къдравия е в безсъзнание, Джак се огледа. Мъжът в черната тениска бягаше, стиснал ръката си. Другият се търкаляше натам-насам, стиснал коляното си с ръка, и ругаеше неразбираемо, а последният мъж лежеше в несвяст по корем.
Джак погледна в другата посока. Санди Ламонт стоеше на десетина метра от него, загледан в касапницата, сред която колегата му стоеше на колене.
Джак стана и тръгна по улицата.
- Да се махаме.
Върнаха се в хотела след двадесет минути. Санди измъкна две малки бутилки ром от минибара и с разтреперана ръка ги наля в чаша. Джак седна в стаята му. Държеше бира, но все още не пиеше от нея.
Санди Ламонт изгледа Райън.
- Кой си ти, по дяволите?
Джак докосна с пръст костта на носа си. Имаше малка драскотина, но без кръв. Кокалчетата на ръцете му също бяха издраскани и охлузени.
По пътя към хотела, прекаран в неудобна тишина, той беше измислил отговор на този въпрос.
- Тайните служби ме обучаваха адски много... Сигурно вече съм половин нинджа - отговори той и сви рамене.
- Много добре. Онези копелета щяха да ни убият - каза Санди.
- Не. Щяха да ни блъскат по главите, но само толкова. Свикнали са да сплашват хората. Сигурно работят за някой наркодилър, перач на пари или сводник. Не са убийци, а задници.
Санди изпи рома на един дъх. Ръцете му още трепереха.
Джак се тревожеше за онова, което следваше.
- Има ли възможност това да остане между нас?
- Какво искаш да кажеш?
- Че предпочитам Хю Кастор да не знае за това.
Санди погледна през прозореца към океана за момент.
- Да. Може би е добра идея. Той ще изкара мен виновен за всичко.
- Защо?
Санди сви рамене.
- Вече ме притиска заради теб.
- Притиска те? Какво искаш да кажеш?
- А! Заради проклетия „Газпром“. Като чуе, че се ровиш да търсиш информация за тях, побеснява.
Джак си спомни как Санди го предупреждаваше да не се захваща с руската корпорация.
- Значи чрез теб говореше Кастор.
- Извинявай, приятел. Заповед от шефа. Но го разбирам. Ние можем да въртим добър бизнес, без да се конфронтираме с руската власт.
- Не надценяваш ли нещата малко? Според мен руската власт е в Кремъл.
Сега, когато говореха за бизнес, Санди се почувства в свои води. Бързо се съвзе.
- Помисли, Джак. „Газпром“ не само е собственост на Кремъл, но е и пряко свързан с банковите сметки на кремълските силоваци. Кастор не позволява да провокираме Кремъл и бих казал, че това се отнася и за фирмата, която го храни.
Райън погледна към морето.
- Според мен Кастор трябва да остави разследването да следва фактите.
- Ако искаш да знаеш истината, Джак, и аз мисля така. Старецът Кастор гледа печалбата и затова ще се захване с всеки руски олигарх, който съди друг руски олигарх, стига Володин и неговите силоваци да не участват.
- Но силоваците участват в доста подмолни неща.
- Според мен той се страхува от Володин и неговите разбойници. Не би си признал, но упоритостта му, изглежда, изчезва, ако фактите сочат към Кремъл.
Джак се ядоса на това, но се радваше, че и Санди изпитва същото
- Няма да споменавам юмручната схватка. Но при едно условие - каза англичанинът.
- Кажи.
- Искам да ме научиш на някои от тези неща.
- Става - прие Райън.
22.
Със значки, визитки, оборудване и всички маниери на група независими журналисти, Кларк, Чавес, Дрискол, Карузо и Биъри слязоха на киевското международно летище „Борис-пил“ малко след девет сутринта. Посрещна ги един човек, когото Кларк нае да им помага за операцията.